Някой тропаше по вратата и крещеше да отворят.
— Предпочиташ да останеш тук и обясниш откъде са се взели всички тези трупове.
— Не ме интересува. След като Хенри е мъртъв, нищо не ме интересува.
— Теб може и да не те интересува, но става въпрос и за други хора, Затворнико.
— Не ме наричай така! — изкрещя Еди.
— Ще те наричам така, докато не ми покажеш, че можеш да излезеш от килията, в която си затворен! Хвърли това парче гнило месо и се стегни!
Еди го погледна, лицето му бе мокро от сълзи, а очите му бяха разширени от страх.
— ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ВИ ШАНС — извика някой през мегафон. На Еди гласът му прозвуча зловещо. — СПЕЦИАЛНИЯТ ОТРЯД Е ТУК! ПОВТАРЯМ, СПЕЦИАЛНИЯТ ОТРЯД Е ТУК!
— Какво ме очаква от другата страна на вратата? — попита тихо той. — Ако ми обясниш, може и да дойда. Но опиташ ли се да ме излъжеш, ще разбера.
— Може би смърт. Но докато умреш, ще водиш интересен живот. Искам да ми помогнеш да открия нещо. Съществува вероятност всички да умрем — и четиримата да намерим смъртта си на онова странно място. Но ако победим… — очите му блеснаха-… ако победим, ще видиш нещо, което дори не си сънувал.
— Какво трябва да намериш?
— Тъмната кула.
— Къде е тя?
— Далеч от брега, на който ме откри. Не зная колко път има до нея.
— Какво представлява?
— Не зная, може би е нещо като… лост. Като ос, на която се крепи Вселената. Животът, времето, всички измерения.
— Каза, че сме четирима. Къде са останалите двама?
— Не ги познавам. Картите им още не са изтеглени.
— А моята е изтеглена. Или просто искаш да дойда с теб?
— Да.
Навън се разнесе експлозия като от минохвъргачка. Прозорците по фасадата на „Наклонената кула“ се счупиха. Барът се изпълни със задушливи облаци сълзотворен газ.
— Е? — попита Роланд.
Можеше да сграбчи Еди, да отвори вратата, след което да го замъкне през нея. Но хлапакът бе рискувал живота си за него; Роланд беше видял с очите си как този човек, макар и преследван от някакъв кошмар, се бе сражавал с достойнството на роден Стрелец, въпреки слабостта си към наркотика, въпреки голотата си. Искаше Еди сам да вземе решението.
— Приключения, авантюри, кули, светове, които чакат да ги покорим — промърмори младежът и тъжно се усмихна. Двамата дори не трепнаха, когато в бара проникнаха нови гранати със сълзотворен газ, избухнаха и засъскаха на пода. Първите парливи облачета газ достигнаха кабинета на Балазар. — Струва ми се по-интересно от онези романи на Едгар Райс Бъроуз за Марс, които Хенри ми четеше понякога, когато бяхме малки. Забрави само едно нещо.
— Какво?
— Красиви момичета с голи гърди.
Стрелецът се усмихна.
— По пътя към Тъмната кула всичко е възможно.
Младежът отново потръпна. Вдигна главата на Хенри, целуна леденото, пепеливосиво лице и внимателно сложи на пода зловещата реликва.
— Добре — кимна. — И бездруго нямам планове за вечерта.
— Вземи това — каза Роланд и му подхвърли дрехите. — Сложи си поне обувките. Стъпалата ти кървят.
На улицата отвън двама полицаи с плексигласови шлемове и бронирани жилетки разбиха входната врата на „Наклонената кула“. В тоалетната Еди (нахлузил слиповете си и обул маратонките си „Адидас“) подаваше една по една опаковките кефлекс на Роланд, който ги тъпчеше в джобовете на джинсите на младежа. Когато прибра и последната опаковка, Стрелецът прегърна Еди през раменете, а хлапакът хвана лявата му ръка. Тъмният правоъгълник на вратата изведнъж се появи. Еди почувства как вятърът от другия свят разрошва косата му, влажна от пот. Чу вълните, които се разбиваха в каменистия бряг. Усети соления мирис на океана. Въпреки всичко, въпреки болката и тъгата, изведнъж пожела да види Кулата, за която говореше Роланд. Копнееше да я види. След смъртта на Хенри нищо не го задържаше в неговия свят. Родителите им бяха мъртви, не беше имал сериозна връзка с момиче вече три години — всъщност откакто бе започнал да се дрогира — само безкрайна върволица от курви и наркоманки. Нито една от тях не го заслужаваше. Майната им! Минаха заедно през прага. Еди дори избърза малко.
От другата страна изведнъж бе разтърсен от нови болезнени мускулни спазми — първите симптоми на хероинов глад. Връхлетяха го тревожни мисли.