— Едно от тях изяде част от мен — прекъсна го Роланд. — Два от пръстите на ръката ми и един на крака.
— Страхотно — продължаваше да се усмихва Еди. Лицето му беше бледо, с хищно изражение…, но част от злобата в погледа му беше изчезнала заедно с вонята на изпражнения и смърт, която се носеше около него.
— Майната ти! — прошепна Стрелецът.
— Роланд демонстрира сила на духа! — провикна се младежът. — Може би все пак няма да умреш! Мисля, че това е великолепно!
— Ще живея — заяви Роланд. Дрезгавият му глас отново беше спаднал до шепот. Обръчи пак стягаха гърлото му.
— Нима? — Еди го погледна, сетне кимна и отговори на собствения си въпрос. — Да. Мисля, че си прав. Макар веднъж да ми се стори, че си умрял. Сега като че ли се оправяш. Антибиотиците помагат, но според мен те излекува волята. За какво? Защо, по дяволите, се стремиш така отчаяно да оцелееш на този проклет бряг?
— Кулата — разчете Еди по движението на устните, от които не излизаше нито звук.
— Да ти се не види! — възкликна и понечи да му обърне гръб, но Роланд го сграбчи за рамото и го стисна като в клещи.
Двамата се измериха с погледи и после младежът извърна очи и промърмори:
— Добре. Добре!
— На север — прошепна Роланд. — Казах ти, на север е. Дали наистина му бе казал? Май, че да, но споменът беше съвсем смътен.
— Откъде знаеш? — изкрещя Еди, обзет от внезапен гняв. Вдигна юмруци, сякаш за да удари Роланд, сетне ги отпусна.
„Просто знам! Престани да ми губиш времето и силите с глупавите си въпроси?“ — искаше да отговори Стрелецът, но преди да успее, започна
НОВО РАЗБЪРКВАНЕ НА КАРТИТЕ
Влачеха го по брега, тялото му подскачаше, главата му клюмаше безпомощно. Беше привързан към странно подобие на индианска шейна с помощта на собствените му ремъци. Чу как Еди Дийн пееше удивително позната песен и отначало реши, че сънува: „Хей, Джуд…“
„Откъде я знаеш? — искаше да попита Роланд. — Да не би аз да съм я пял? А къде се намираме?“
Но преди да успее да попита каквото и да било, настъпи поредното
РАЗБЪРКВАНЕ НА КАРТИТЕ
„Корт щеше да размаже физиономията на това хлапе, ако можеше да го види“ — помисли си Роланд, докато гледаше индианската шейна; след миг се разсмя. Но това не приличаше на смях. Звукът напомняше шума на прибоя в каменистия бряг. Нямаше представа какво разстояние са изминали, но Еди очевидно беше изтощен. Седеше на една скала под лъчите на залязващото слънце, револверът на Стрелеца беше в скута му, а до него лежеше полупразен мех за вода. Джобът на ризата му беше издут. Там бяха патроните или по-точно — намаляващият запас от „годни“ патрони. Основната причина запасът да намалява толкова бързо беше фактът, че един на всеки четири или пет патрона се оказваше негоден.
Еди, който почти беше задрямал, вдигна глава и извика:
— Защо се смееш?
Стрелецът небрежно махна и поклати глава. Разбра, че не е бил прав. Корт нямаше да пребие Еди заради индианската шейна, макар тя да бе странна на вид и нескопосно направена. Може би Корт дори щеше да изръмжи някоя похвала — което правеше толкова рядко, че момчето, заслужило одобрението му, не знаеше как да реагира, оставаше с отворена уста като риба на сухо.
Корт нямаше да го удари, защото Еди не бе скръстил ръце, оплаквайки нерадостната си съдба, а беше направил нещо. Беше опитал.
Корт вероятно щеше да го възнагради с неохотно изречена похвала, тъй като (колкото и странно да бе) странното превозно средство вършеше работа — за това свидетелстваха следите по пясъка.
— Виждаш ли ги? — попита Еди. Слънцето залязваше и последните му лъчи прокарваха оранжева пътека по повърхността на океана; Стрелецът реши, че лежи тук повече от шест часа. Чувстваше се по-силен. Изправи се и погледна към океана. Брегът, който постепенно преминаваше в планински склон, почти не се беше променил и на него му се стори, че се намират на мястото, откъдето бяха тръгнали.
— Не — отговори той, сетне възкликна: — Ето го!
Еди присви очи и кимна. Слънцето се беше снижило и оранжевата пътека вече беше кървавочервена; първите ракообразни чудовища изпълзяха от вълните и запълзяха нагоре по брега.
Две от тях се насочиха към мъртвата чайка, която лежеше близо до Роланд. Победителят в надпреварата я разкъса и започна да се тъпче с разлагащите се останки.