— Това е ка — търпеливо отвърна.
— Какво е ка? — войнствено попита Еди. — Никога не съм чувал тази дума. Но ако добавиш едно „ка“, се получава детският израз за лайно.
— Тук думата означава „дълг“ или „съдба“ или накратко — мястото, където трябва да стигнеш.
Младежът изглеждаше едновременно объркан, отвратен и развеселен.
— Тогава добави още едно „ка“, защото тогава думата ще получи истинското си значение. Стрелецът сви рамене.
— Не водя философски спорове. Не съм учил история. Знам, че миналото си е минало, а бъдещето — бъдеще. Всичко е ка.
— Така ли? — Еди погледна на север. — Според мен бъдещето означава, че трябва да изминем няколко хиляди километра по този проклет бряг. Ако това е бъдещето, то „ка“ и „кака“ са едно и също. Може би имаме достатъчно патрони да застреляме още пет-шест чудовища, сетне ще трябва да ги убиваме с камъни. Къде отиваме?
Роланд се замисли дали Еди би се досетил да зададе подобен въпрос на брат си. Но подобен въпрос е равносилен на покана за безсмислен спор. Посочи на север и каза:
— Там.
Младежът проследи жеста му, но не видя нищо освен миди и сив пясък. Обърна се към Роланд, готов да се изсмее, но видя упорството, изписано на лицето му, и отново погледна на север. Присви очи. Заслони ги с дясната си ръка от слънчевите лъчи. Копнееше да види каквото и да било, дори мираж, но там нямаше нищо.
— Баламосвай ме колкото щеш — процеди, — но всичко това е евтин трик. Жертвах живота си за теб при Балазар…
— Зная. — На лицето на Стрелеца грейна усмивка — рядко явление като слънчев лъч в мрачен ден. — Затова постъпих честно с теб. Тя е там. Видях я преди час. В първия миг реших, че е мираж, после действително я видях.
Еди отново се втренчи в далечината и откъсна поглед едва когато от очите му потекоха сълзи. Най-накрая каза:
— Не виждам нищо. Макар очите ми да са отворени на четири.
— Какво означава това?
— Означава, че ако там имаше нещо, щях да го видя! — Но се разколеба. Запита се дали зрението на Стрелеца не е по-силно от неговото.
— Ще я видиш — повтори Роланд.
— Какво ще видя?
— Няма да я достигнем днес, но ако зрението ти е добро колкото твърдиш, ще я видиш преди залез слънце. Освен, ако не си решил да останеш тук.
— Ка — язвително промърмори младежът.
Роланд кимна.
— Ка.
— Кака — изсмя се Еди. — Хайде да се обзаложим. Ако не видя нищо до падането на нощта, ще ме черпиш с печено пиле или със сандвич. Все едно с какво, стига да не е омар.
— Да вървим.
Отново поеха на север. Цял час преди слънцето да докосне хоризонта, Еди Дийн видя някакви контури — смътни и едва различими, но това беше нещо ново.
— Наистина виждам нещо — каза той.
— Имаш зрението на Супермен.
— На кого?
— Не ми обръщай внимание. Забравих, че не познаваш моя свят. Какво е това?
— Ще видиш. — Стрелецът продължи напред, преди Еди да успее да зададе нов въпрос.
Двайсет минути по-късно на младежа му се стори, че различава нещо. Петнайсет минути по-късно вече беше сигурен. Предстоеше им да изминат още четири-пет километра, но вече знаеше какво ги очаква в далечината. Врата, разбира се. Още една врата.
Тази нощ и двамата не спаха добре, събудиха се и тръгнаха на път час, преди първите слънчеви лъчи да осветят назъбената планинска верига. Достигнаха вратата едновременно с изгрева на слънцето. Спогледаха се. Стрелецът отново изглеждаше на четирийсет, а Еди — на годините на Роланд, когато предизвика Корт на двубой.
Вратата бе точно копие на първата, с изключение на надписа, който гласеше: „ГОСПОДАРКАТА НА СЕНКИТЕ“.
— Това ли било… — смаяно промълви Еди, вперил поглед във вратата, която стоеше на пантите, окачени на невидима рамка; врата между два свята, между две вселени. Издигаше се пред тях, едновременно реална и фантастична.
— Това — съгласи се Стрелецът.
— Ка.
— Ка.
— Тук ли трябва да срещнеш втория от троицата?
— Така изглежда.
Стрелецът знаеше какво е намислил Еди преди още младежът да е взел решение. Предугади хода му преди хлапакът да помръдне. Можеше да се обърне и да счупи ръката му, но не го стори. Остави го да измъкне револвера от десния му кобур. За пръв път в живота си позволи на някого да докосне оръжието му. И не направи нищо, за да му попречи. Обърна се и го погледна спокойно, дори кротко.