Выбрать главу

Еди замълча. Шумът на прибоя и глухият вой на вятъра сякаш се усилиха.

— Ето защо смятам просто да прережа гърлото ти със собствения ти нож…

— И завинаги да затвориш вратата — прекъсна го Роланд.

— Преди малко каза, че този етап от живота ми е приключил. Нямаше предвид само хероина, нали? Навярно трябва завинаги да забравя Ню Йорк, Америка, моето време, ВСИЧКО. Щом е така, искам този етап също да завърши. Повдига ми се от пейзажа и от теб. Има моменти, когато в сравнение с теб дори онзи смахнат евангелист Джими Суогърт изглежда напълно нормален.

— Очакват ни неописуеми чудеса — обади се Роланд. — И страхотни приключения. Нещо повече — предоставя ти се възможност да изчистиш петното на позора от себе си. И още нещо — можеш да станеш Стрелец. В края на краищата не е казано, че аз трябва да бъда последният. Съдено ти е да бъдеш Стрелец, Еди. Виждам го… чувствам го.

Младежът гръмко се засмя, въпреки че по страните му вече се стичаха сълзи.

— Това е върхът! Направо върхът! Само това ми липсваше! Брат ми Хенри беше Стрелец… в едно място, наречено Виетнам. И като се върна, направо откачи. Да го беше видял, Роланд! Не можеше да отиде сам до тоалетната. Ако нямаше кой да го заведе, той си седеше пред телевизора, гледаше турнира по кеч и пълнеше гащите, Прекрасно е да бъдеш Стрелец, нали? Да, брат ми беше наркоман, а ти направо си се смахнал.

— Може би той не е разбирал значението на думата „чест“.

— Може би. В долнопробния квартал, където живеех, никой не знаеше точното и значение. Това беше думата, с която се обръщахме към съдията, ако те пипнат да пушиш марихуана или да сваляш гумите на някоя таратайка.

Еди едновременно ридаеше и се смееше.

— Ами приятелите ти? Например онзи, за когото говориш в съня си, онзи негодник Кътбърт…

Стрелецът неволно потръпна. Дори дългите години, през които беше усъвършенствал самоконтрола си, не му помогнаха да се овладее.

— Приятелите ти разбираха ли всичко онова, което „рекламираш“ като сержант, вербуващ новобранци за морската пехота? Приключения, чест…

— Да, разбираха какво означава „чест“ — промълви Роланд и си спомни за всички онези, които бяха загинали.

— Може би като са станали Стрелци, са постигнали нещо повече от брат ми — настояваше Еди.

Роланд мълчеше.

— Ясен си ми — продължи младежът. — Нагледал съм се на типове като теб. Ти си поредният смахнат, който пее „Напред, Христови воини“, сграбчил в едната си ръка хоругва, а в другата меч. Не желая такава „чест“. Стига ми да хапна печено пиле и да се боцна с хероин. Да, точно в такъв порядък — първо вечерята, после друсането. Хайде, мини през вратата — можеш да го направиш. Ала щом изчезнеш, ще убия останалите.

Роланд продължаваше да мълчи.

Еди леко се усмихна и избърса сълзите си с опакото на дланите си.

— Знаеш ли как му викаме на това положение?

— Как?

— Патова ситуация.

За миг мълчаливо се измерваха с погледи, после Роланд рязко извърна глава към вратата. С крайчеца на окото си беше забелязал, че картината отново се беше сменила, сякаш камерата се беше насочила наляво. Появи се щанд с блестящи бижута. Някои бяха в стъклени витринки, но до повечето клиентите имаха достъп, което му подсказа, че това са фалшиви скъпоценности… както би ги нарекъл Еди. Тъмнокафявите ръце небрежно докоснаха няколко бижута, сетне се появи друга продавачка. Последва разговор, чието съдържание нито един от двамата не разбра, после Господарката („И това ми било господарка“ — помисли си младежът) пожела да и покажат още неща. Продавачката се отдалечи, за миг очите на Роланд я проследиха, сетне се насочиха към Господарката.

Отново се появиха познатите тъмнокожи ръце, ала сега държаха чантичка, която се отвори. Ненадейно ръцете започнаха безразборно да загребват изложените бижута и да ги пускат в чантичката.

— Прекрасни помощници си подбираш, Роланд — иронично заяви Еди, но в гласа му се прокрадваха горчиви нотки. — Отначало ти се падна закоравял наркоман, а сега ще получиш закоравяла чернокожа крадла…

Ала Стрелецът вече се беше устремил към вратата между двата свята; почти тичаше и изобщо не му обръщаше внимание.

— Запомни! — изкрещя младежът. — Ако минеш отвъд, ще ти прережа гърлото. Ще прережа гадното ти гьр…