Точно така.
Думата наистина беше СТИГА.
Джордж знаеше какво му подсказва тя: да се откаже от лекарската професия. Щеше да се откаже, защото девизът на Попай беше: „Това е всичко, което мога да издържа, повече няма да понеса“; а Попай беше абсолютно прав.
Пусна водата, върна се в леглото и почти веднага заспа. Когато се събуди, установи, че още иска да бъде лекар (тази увереност му достави неописуемо удоволствие) и че може би си струваше да издържи цялата програма, независимо дали я наричаха „Спешна помощ на колела“, „Кофа кръв“ или „Познай мелодията“.
Важното бе, че още му се искаше да бъде лекар.
Познаваше една жена, която се занимаваше с ръкоделие. Въпреки че имаше голяма нужда от пари, той и плати десет долара, за да му изработи старомодно ковьорче, върху което да избродира следната фраза:
„АКО МОЖЕШ ДА ПОНЕСЕШ ТОВА, ЗНАЧИ МОЖЕШ ДА ПОНЕСЕШ ВСИЧКО.“
Точно така. Правилно.
Нещастието в метрото се случи след четири седмици.
2
— Онази жена се държеше доста особено, забеляза ли? — обади се Хулио.
Джордж си въздъхна от облекчение. Ако кубинецът не беше заговорил на тази тема, той нямаше да има кураж да я подхване. Беше ординатор и един ден щеше да стане правоспособен лекар (сега вече беше сигурен в това), ала Хулио беше врял и кипял в тези работи, човек трябваше да си мери думите пред него, за да не изтърси някоя глупост. Шофьорът щеше да се засмее и да заяви: „По дяволите, такива гадости съм ги виждал хиляди пъти, малкия. По-добре си избърши млякото от устата — още не е изсъхнало.“
Но по всичко личеше, че точно това кубинецът не го беше виждал хиляди пъти и Джордж се зарадва, тъй като изпитваше нужда да говори за онова, което беше видял.
— Наистина беше странна. В един момент ми се стори, че се раздвоява, че виждам двама души.
Той забеляза, че Хулио очевидно почувства облекчение, и внезапно се засрами от себе си. Кубинецът Еставес, който винаги щеше да си остане обикновен шофьор на линейка, беше проявил повече смелост от него.