— Извинете — избърбори управителят и се изчерви като рак.
— Махай се, перверзник такъв! — изкрещя непознатата.
— Добре, госпожо — промълви нещастникът и побърза да затвори вратата.
В универсалния магазин „Мейси“ клиентът винаги има право. Той погледна към Халворсен. Ченгето отвърна на погледа му и промърмори:
— Какъв беше този номер? Онази влезе ли в кабинката, или само ми се е привидяло?
— Ами… влезе.
— Тогава къде е?
Управителят безпомощно поклати глава, сетне промърмори:
— По-добре да разчистим терена след тайнствената крадла.
— Ти върви — сопна му се Джими Халворсен. — Имам усещането, че задникът ми се е разцепил най-малко на девет парчета. — Замълча и след миг добави: — Право да ти кажа, приятел, адски съм озадачен.
8
Щом Стрелецът чу как вратата на кабинката се затвори след него, той обърна количката на сто и осемдесет градуса, оглеждайки се за прохода към другия свят. Ако Еди беше изпълнил обещанието си, то всичко бе свършено.
Ала вратата беше отворена. Роланд вкара през нея Господарката на сенките.
ТРЕТА ГЛАВА
ОДЕТА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ
1
Много по-късно Роланд възкреси в паметта си случилото се и си помисли: „Всяка друга жена, независимо дали е здрава или саката, ако внезапно бъде тласната с количката си по пътеката в магазина, където се е занимавала със собствените си дела (ако кражбата може да бъде наречена «дело»), ако усети в съзнанието си чуждо присъствие, ако я завлекат в кабинка, докато някакъв човек тича след нея и и заповядва да спре, ако после я блъснат в някакво пространство, което не би трябвало да съществува, след което я пренесат в съвършено различен свят… при подобни обстоятелства всяка друга жена първо би се поинтересувала къде се намира.“
Но Одета Холмс учтиво попита:
— Какво по-точно възнамерявате да направите с този нож, млади човече?
2
Роланд погледна към Еди. Острието беше на милиметри от гърлото. Въпреки че беше изключително бърз и подвижен, Стрелецът не би могъл да избегне ножа, ако младежът решеше да го използва.
— Интересен въпрос — промълви той. — Какво си намислил?
— Не знам — прошепна Еди и изпита невероятно отвращение от себе си. — Май исках да приготвя стръв. Не си ли личи, че съм тръгнал на риболов? — Запрати ножа по посока на инвалидната количка, но много по-вдясно. Острието се заби в пясъка до дръжката и затрептя.
Господарката извърна глава и заговори:
— Бъдете така добри да ми обясните… — Тя смаяно млъкна. Беше произнесла началото на фразата, докато се обръщаше, без да забележи, че зад нея не стои никой; Стрелецът забеляза, че жената не млъкна веднага. Тъй като беше прикована към инвалидната количка, беше свикнала да възприема някои факти като даденост, например щом вече се намираше в магазина, то някой беше бутал количката. Ала зад нея нямаше никой.
Абсолютно никой. Отново погледна към Еди и към Стрелеца, в черните и очи се четеше объркване и тревога. Сетне попита:
— Къде се намирам? Кой буташе количката? Как се озовах тук? Защо съм облечена по този начин — нали седях вкъщи по халат и гледах обедните новини по телевизията? Коя съм? Кои сте вие?
„Попита «коя съм?» — помисли си Стрелецът. — Очаквах, че след първоначалния шок ще ме затрупа с лавина от въпроси. Но какво ли искаше да каже като попита коя е? Струва ми се, че дори сега едва ли осъзнава, че е задала този въпрос.“
Нито кога го е задала. Важното беше, че преди да разбере кои са те, беше пожелала да изясни коя е самата тя.
3
Еди премести поглед от миловидното младежко (или старческо) лице на чернокожата в инвалидната количка, към лицето на Роланд.
— Защо пита коя е?
— Не знам. Може би е в шок.
— Как не! Невъзможно е да бъде в шок и да си спомня как е гледала телевизия, преди да се отправи към универсалния магазин. Само не ме убеждавай, че последният и спомен е как седи по халат и слуша някакъв зализан тъпак да обяснява как са от крили онзи откачен във Флорида Киз, а на стената на бърлогата му редом с препарирания огромен мерлин висяла лявата ръка на Криста Маколиф.