— Навярно ти изглеждам много примерен? — засмя се той на забележката на Одета.
— Не, просто си бял — отсече тя, замълча и намръщено се загледа в океана.
Еди също мълчеше. Питаше се как отново да започне разговор.
— Извинявай — наруши мълчанието тя. — Държах се много нелюбезно… повярвай, че не съм заядлива.
— Всичко е наред.
— Не, не е. Все едно бял да каже на мулат с много светла кожа: „Брей, никога не бих предположил, че си от черните мутри.“
— Предпочиташ да се мислиш за непредубедена, а?
— Между онова, за което се мислим, и това, което сме в действителност, обикновено има голяма разлика. Все пак наистина се смятам за непредубедена. Ето защо моля да ме извиниш. Еди.
— Само при едно условие.
— Какво е то? — попита тя и леко се усмихна.
„Прекрасно“ — помисли си младежът. Беше доволен, че е успял да я накара да се усмихне.
— Допусни още един вариант — това е моето условие.
— Вариант ли? Какъв? — развеселено попита тя.
Еди не би понесъл друг да му говори с такъв покровителствен тон, но на Одета беше готов да прости всичко.
— Трети вариант — че това действително се случва… По точно… — Той смутено се изкашля. — Не ме бива много по разните философски дрънканици, метаморфози или както там ги наричат…
— Искаш да кажеш „метафизика“.
— Може би. Откъде да знам? Мисля, че точно това имах предвид. В едно съм сигурен — невъзможно е да не вярваш на онова, което ти подсказват сетивата. Да допуснем, че си права и че всичко това е сън…
— Не съм споменавала думата „сън“…
— Не си спомням точните ти думи, но смисълът им се свежда именно до съществуването на нереална действителност.
Ако допреди минута в гласа и се бяха прокрадвали снизходителни нотки, сега те изчезнаха.
— Може би не си падаш по философията или метафизиката, Еди, но навярно като ученик са ти допадали дискусиите.
— Не позна. Това е занимание за педали, дърти кранти и мамини синчета. Също като клубовете по шахмат. Какво означава „да си падаш“?
— Да харесваш нещо.
— А какво е това „педали“?
Младежът я изгледа, сетне сви рамене.
— Хомосексуалисти. Педерасти. Всъщност няма значение. Ако продължаваме взаимно да си обясняваме жаргонни думи, няма да стигнем до същността на въпроса. Опитвам се да ти кажа, че ако това е сън, не ти, а аз сънувам. Може би ти си плод на моето въображение.
Усмивката и помръкна.
— Никой… не те е ударил по главата.
— И теб не са те ударили.
Одета се намръщи и го поправи:
— Може би съм забравила.
— Същото се отнася и за мен. Казваш, че в Оксфорд не са си поплювали. Митничарите също не са особено любезни, когато не успеят да заловят някой трафикант на наркотици. Възможно е някой от тях да ме е ударил по главата с приклада на пистолета си. Сега можеше да бъда в лудницата „Белвю“ и да сънувам теб и Роланд, а митничарите щяха да напишат в рапортите си, че по време на разпита съм започнал да буйствам и се е наложило да употребят сила.
— Не е едно и също.
— Защо? Защото си умна, обществено активна и богата чернокожа жена, а аз съм наркоман от бедняшки квартал, така ли? — насмешливо попита Еди. Искаше му се да се пошегува, за да я поразведри, ала Одета гневно възкликна:
— Престани да ми напомняш, че съм чернокожа!
Младежът въздъхна.
— Добре, но ми трябва време, за да отвикна.
— Действително е трябвало да посещаваш дискусионния клуб.
— Майната ти! — сопна се той, ала погледът и му подсказа, че разликата помежду им не е само цветът на кожата им, а начинът им на мислене и изразяване. Бяха като хора, обитаващи различни острови, между които вместо океанската шир се простираше времето. Почувства се безпомощен, защото не можеше да промени нищо. — Не искам да споря с теб, а да те накарам да осъзнаеш факта, че не сънуваш.