Течеше четвъртият час; Роланд беше уморен до смърт, високата температура го изгаряше, чувстваше, че се отпуска и че всеки момент ще заспи. В този миг забеляза, че Господарката се е събудила и сам широко отвори очи. Видя я как се претърколи, как запълзя по пясъка към оръжията. Видя я как извади револвера, допълзя до Еди и спря; наклони глава, а ноздрите и се разширяваха и се свиваха, сякаш тя не само вдъхваше въздуха, а го изпробваше на вкус. Да, това беше жената, която бе довел тук.
Дета погледна към него, а той не се престори, че спи — навярно тя би усетила заблудата — а действително заспа. Когато почувства, че жената вече не го наблюдава, погледна изпод полуотворените си клепачи. Видя как Дета вдигна револвера (направи го с много по-голяма лекота от Еди, когато за пръв път се беше прицелил с оръжието) и го насочи към главата на младежа. Внезапно спря и на лицето и се изписа лукаво изражение. В този момент му напомни за Мартин.
Опита се да отвори барабана, отначало сгреши, после успя и огледа патроните. Роланд тръпнеше в очакване тя да забележи пробитите капсули на гилзите; страхуваше се, че Дета ще погледне от другата страна на барабана и ще забележи, че куршумите липсват. (Беше му хрумнало да зареди оръжието с дефектни патрони, ала навреме си спомни думите на Корт, че всеки револвер е в ръцете на Съдбата и че куршум, който веднъж не се е взривил, втория път може да избухне.) Беше готов всеки миг да се нахвърли върху нея.
Ала жената затвори барабана, понечи да дръпне спусъка… и отново се поколеба — очевидно изчакваше следващият порив на вятъра да заглуши звука.
Той си помисли: „Господи, тази безнога жена е въплъщение на злото и при все това е истински стрелец като Еди.“
Също като нея Роланд затаи дъх и зачака.
При следващия порив на вятъра чернокожата завъртя барабана докрай и насочи дулото към слепоочието на младежа. Усмихна се зловещо, сетне дръпна спусъка.
Разнесе се глухо изщракване.
Стрелецът чакаше.
Дета натисна спусъка още веднъж, после втори, трети път. Щрак щрак — щрак.
— Мръсник! — изкрещя тя и ловко обърна револвера, като го хвана за дулото. Роланд се стегна, но не скочи на крака. Отново си помисли:
„Детето не разбира какво представлява чукът, докато при забиването на гвоздей не удари пръстите си.“ И още: „Ако е писано, тя ще те убие.“
„Няма значение“ — намеси се неумолимият глас на Корт. Еди се размърда и реагира мигновено: отличните му рефлекси винаги му бяха помагали да оцелее. Вместо да го удари по слепоочието, дръжката на револвера улучи челюстта му.
— Какво… Господи! — възкликна той.
— Педераст! Бял мръсник! — изкрещя Дета и отново понечи да стовари оръжието върху главата му. Въпреки че тя беше саката, а младежът вече се търкаляше встрани, Роланд реши, че време да се намеси. Ако Еди не си беше взел поука от случилото се, значи беше кръгъл глупак. Все пак Стрелецът беше убеден, че когато отново го предупреди да бъде нащрек, младежът ще го послуша. Пък и не биваше да рискува — макар и безнога, жената беше опасна като гърмяща змия.
Той рязко отскочи, сякаш беше внезапно отпусната пружина, прелетя над Еди и повали жената по гръб, като я затисна с тялото си.
— Ще ме чукаш ли, скапаняк такъв? — изкрещя тя, повдигна таза си и замахна с револвера, опитвайки се да го удари по главата. — Ще ме чукаш ли? Давай, направи го, ще ти хареса.
— Еди! — извика Стрелецът и това не беше вопъл, а команда.
За миг младежът остана неподвижен, с широко отворени очи; кръв капеше от челюстта му, която беше започнала да се подува. „Помогни ми — помисли си Роланд, — а може би не желаеш, а?“ Силите го напускаха. Знаеше, че щом Дета замахне с револвера, ще пробие черепа му с тежката ръкохватка…, а ако той успее да вдигне ръка, за да се предпази от удара, костите му ще бъдат счупени.
В този миг Еди излезе от транса, в който беше изпаднал, и успя да хване револвера, насочен към главата на Стрелеца. Дета истерично закрещя, извърна се към него и се опита да го захапе като вампир; обсипваше го с вулгарности, които бяха почти неразбираеми поради силния и южняшки акцент. На Роланд му се стори, че тя внезапно е заговорила на чужд език. Еди успя да изтръгне оръжието от ръката и а Стрелецът я притисна към земята.
Дета продължи да се съпротивлява: опитваше се да се освободи, проклинаше го, лицето и лъщеше от пот.