— За сметка на което ти бърбориш за двама — изпъхтя Еди. — Как ти издържа душата?
— Трай, че ще взема да си пусна душата право в гадната ти физиономия.
— Само обещаваш. — Той избута количката от поредната трапчинка върху по-твърд пясък и известно време се движи безпрепятствено. Слънцето още не беше достигнало зенита си, ала той вече се беше изпотил.
„Очертава се забавен и поучителен ден“ — помисли си.
Спирането беше вторият проблем.
Бяха се озовали на участък, където почвата беше по-твърда. Еди забута по-бързо количката, надявайки се, че ако поддържа същото темпо, инерцията ще му помогне да прескочи следващия пясъчен капан.
Внезапно количката престана да се движи. Спря, сякаш се бе сблъскал с невидима барикада. Металният прът, свързващ ръкохватките, удари Еди в гърдите и той изстена. Роланд мигновено се обърна, но дори мълниеносната му реакция не му помогна да задържи количката, която се преобърна, както непрекъснато беше заплашвала Господарката, и я повлече със себе си. Завързаната Дета беше безпомощна, но се заливаше от смях. Не престана да се кикоти, докато двамата най-сетне успяха да изправят количката. Коженият ремък се беше стегнал още повече и се впиваше в плътта и нарушавайки кръвообращението и, на челото и зееше дълбока рана, от която капеше кръв, ала тя продължаваше да се киска.
Когато най-сетне се справиха с тежката задача, мъжете се задъхваха и бяха останали съвсем без сили. Столът заедно с жената тежеше минимум сто и трийсет килограма, от които по-големият дял се падаше на „превозното средство“. На Еди му хрумна, че ако Роланд беше отвлякъл Дета през 1987 година, модерната инвалидна количка щеше да бъде поне с трийсет килограма по-лека.
Тя отново се изкиска, презрително изсумтя и примигна, тъй като кръвта се стичаше в очите и, сетне заяви:
— Щяхте да ме убиете, мръсници такива.
— Повикай адвоката си — измърмори Еди. — Дай ни под съд.
— Пипате като сакати — отново се заяде Дета. — Цели десет минути не можахте да ме вдигнете, тъпаци мръсни. Изглеждате напълно скапани!
Стрелецът откъсна парче от ризата си, която и без това беше заприличала на дрипа, и понечи да избърше кръвта от челото и. Тя се опита да го захапе и съдейки по щракането на зъбите и, Еди реши, че ако Роланд не беше реагирал мигновено, Дета Уокър щеше да се погрижи и лявата му ръка да остане без два пръста.
Тя отново прихна да се смее и впери в него злобно проблясващите си очи, но Роланд забеляза, че в тях се спотайваше и страх. Дета се страхуваше. Страхуваше се от него, защото той беше Най-лошият човек.
Защо ли го беше нарекла така? Може би, защото подсъзнателно усещаше, че той знае всичко за нея.
— За малко щях да те докопам — процеди през зъби. — За малко да те докопам. — И отново сатанински се изкиска.
— Дръж главата и — спокойно нареди Роланд. — Тази жена хапе като отровна змия.
Еди се подчини, а Стрелецът грижливо почисти раната. Не беше дълбока, но той не искаше да рискува; намокри парчето плат със солената океанска вода и отново се приближи до инвалидната количка.
Дета закрещя:
— Да не си посмял да ме мокриш с тази вода! Видях, че там гъмжи от отровни гадини. Махай се! Махай се!
— Дръж я — все така спокойно повтори Роланд, тъй като тя мяташе главата си насам-натам. — Не искам да рискувам.
Младежът здраво я стисна. Чернокожата разбра, че той не се шегува, и моментално престана да се съпротивлява, сякаш вече не се страхуваше от мокрия парцал. Оказа се, че само се беше преструвала.
Усмихна се на Роланд, който промиваше раната и опитвайки се да отстрани последните полепнали песъчинки.
— Като те гледам, не си само скапан — отбеляза тя. — Май си болен. Мисля, че далеч няма да стигнеш. Нищо чудно скоро да гушнеш босилека.
През това време Еди внимателно разгледа инвалидната количка и откри аварийната ръчна спирачка, която блокираше колелата. Дета беше успяла да я хване, търпеливо беше изчакала той да ускори ход, сетне я беше дръпнала, умишлено преобръщайки количката. Защо ли го беше направила? Само за да ги забави — ето защо. Нямаше причина да го стори, но жена като нея не се нуждаеше от причина. Жена като нея с огромно удоволствие би направила нещо подобно, тласкана единствено от злобата си.