Роланд поразхлаби кожения ремък, за да подобри кръвообращението и, после здраво завърза ръката и за да не може да достигне спирачката.
Не си прави толкова труд, господин Истински мъж — широко се усмихна Дета. — Пак ще удариш на камък. Има толкова начини да ви забавя… най-разнообразни начини.
— Да тръгваме — с немощен глас изрече Стрелецът.
— Добре ли си, приятел? — разтревожено попита Еди.
Спътникът му беше блед като мъртвец.
— Да. Да вървим.
И те отново тръгнаха по брега.
10
Стрелецът настоя да бутат количката по един час и младежът неохотно отстъпи. Роланд успя да преодолее първата трапчинка с пясък, но при втората се наложи спътникът му да му се притече на помощ. Стрелецът се задъхваше, едри капки пот оросяваха челото му.
Еди му позволи да побута още малко; Роланд ловко избягваше пясъчните капани, които сякаш засмукваха колелата, ала накрая количката отново заседна. Няколко секунди Еди наблюдава опитите му да освободи колелата — Стрелецът се задъхваше и гърдите му трескаво се повдигаха, а вещицата (както той вече мислено я наричаше) се заливаше от смях и нарочно се облягаше назад, за да го затрудни още повече — накрая не издържа, избута го с рамо и изтласка количката от ямката само с едно гневно движение. Количката се заклати, а Еди видя и почувства, че Дета се накланяше напред, доколкото и позволяваше ремъкът, като настойчиво се опитваше отново да се преобърне.
Роланд побърза да се притече на помощ и заедно с Еди успяха да задържат инвалидната количка.
Жената се обърна и им намигна толкова заговорнически, че Еди усети как го побиха тръпки.
— Пак щяхте да ме преобърнете, момчета. Бъдете по-внимателни, а? Трябва да ме пазите, щото съм само една стара саката жена. — Тя отново гръмко се разсмя.
Еди харесваше другата жена, която обитаваше тялото и съзнанието и, дори беше готов да се влюби в нея от пръв поглед и само след краткия разговор, който бяха провели, но сега усети как ръцете го сърбяха да я сграбчи за шията и да я удуши, за да не чува никога повече смеха и.
Дета отново се обърна, прочете мислите му, сякаш бяха изписани с червени букви на челото му, и се разсмя още по-силно. Погледът и като че го предизвикваше: „Давай! Май ти се иска, а? Хайде, направи го!“
„Имам усещането — каза си Еди, — че ме предизвиква отново да преобърна количката, надявайки се, че този път ще я убия. Да, точно това иска. Навярно единствената цел в живота и е да загине от ръката на бял човек.“
— Да тръгваме — каза той. — Разходката по крайбрежието продължава, сладурче, независимо дали ти харесва.
— Да го духаш! — изсъска тя.
— Млъквай, скъпа — учтиво отговори младежът.
Стрелецът вървеше мълчаливо, с наведена глава.
11
Съдейки по положението на слънцето, наближаваше единайсет, когато се приближиха до няколко огромни оголени скали; тук направиха почти едночасова почивка, скрити в сянката на каменните грамади, тъй като по това време слънцето печеше безмилостно. Еди и Стрелецът обядваха с остатъците от омарите, които бяха изпекли предишната вечер. Младежът предложи от храната и на Дета, която отново отказа — знаела какво са намислили и щом толкова им се иска, по-добре да я убият с голи ръце, отколкото да се опитват да я отровят. Така действат само страхливците.
„Еди е прав — мислеше си Стрелецът. — Тя наистина си е измислила спомени, запълващи времето, когато съзнанието и е било подчинено на «другата». Знае всичко, което снощи се е случило с нея, въпреки че в действителност беше потънала в дълбок сън.“
Беше сигурна, че са я принуждавали да яде развалено месо от чудовищните омари, докато самите те са похапвали осолено говеждо и са пиели бира. Беше сигурна, че от време на време са и поднасяли късчета от своята храна и са отдръпвали месото в мига, когато се е опитвала да го захапе… и, разбира се, в този момент са и се надсмивали. Според Дета Уокър белите педерасти постъпваха само по два начина с цветнокожите жени — изнасилваха ги или им се присмиваха. Понякога правеха и двете едновременно.
Фантазиите и бяха абсурдни. Еди Дийн за последен път беше виждал говеждо, докато пътуваше с небесния дилижанс, а Роланд не беше вкусвал осолено месо, откакто, Бог знае преди колко време, беше привършил запасите си. Колкото до бирата… той се опита да си спомни кога за последен път бе пил пенливата течност.