В Тул — там имаше бира и осолено говеждо. Господи, какво не би дал за чаша бира. Гърлото го болеше, а студеното пиво положително щеше да успокои болката. Двамата се отдалечиха от Дета, а тя извика след тях:
— Май не съм подходяща компания за бели момчета като вас. Или пък искате да останете насаме, за да си дърпате пишките? — Отметна глава и се засмя толкова гръмко, че дори чайките, накацали върху скалните грамади, уплашено закрещяха и отлетяха.
Стрелецът седеше, подпрял лакти на коленете си — личеше, че напълно е погълнат от мислите си. След няколко минути вдигна глава и се обърна към Еди:
— Разбирам примерно по една дума от всеки десет, които изрича тази жена.
— Аз се справям много по-добре от теб — схващам почти всичко. Всъщност това няма никакво значение. В края на краищата всичко, което тя бърбори, се свежда до думите „бели педерасти“.
Стрелецът кимна, сетне попита:
— Интересно ми е дали и там, където си роден, чернокожите говорят по този начин. „Другата“ жена се изразяваше съвсем културно.
Еди поклати глава.
— Не. Ще ти кажа нещо забавно…, а може би не е смешно, но на мен ми се иска да се посмея, защото животът тук е доста тъжен. Думите, които използва тази жена, не са „истински“, не са нейни. Ала тя не го осъзнава.
Роланд го изгледа, но не каза нищо.
— Спомняш ли си как, докато почистваше раната на челото и тя се престори, че се страхува от водата?
— Да.
— Навярно си осъзнавал, че жената се преструва?
— Отначало не се досетих, сетне разбрах.
— Точно така. Тя играеше роля и осъзнаваше, че ни води за носовете. Добра актриса е и за няколко секунди успя да ни заблуди. Начинът, по който говори, също е част от ролята и, но в случая нашата приятелка преиграва и речта и звучи направо нелепо.
— Навярно предполагаш, че тя умело се преструва само когато осъзнава какво прави.
— Да. Думите, които използва, са типични за чернокожите герои от една книга, наречена „Мандинго“, която някога съм чел, и за Бътърфлай Маккуин от „Отнесени от вихъра“. Зная, че тези имена не ти говорят нищо, но исках да ти обясня, че тя използва клишета. Знаеш ли какво означава тази дума?
— Ами… клишетата се използват от хора, които не са способни да мислят самостоятелно.
— Точно така. Самият аз не бих могъл да го обясня толкова добре.
— Хей, сополанковци, още ли не сте свършили. — Гласът на Дета вече беше пресипнал. — А може би пишките ви са толкова малки, че не можеше да ги намерите в гащите си?
— Да вървим. — Стрелецът бавно се изправи на крака. Олюля се, но като забеляза разтревожения поглед на Еди, побърза да се усмихне. — Не бой се, вече съм по-добре.
— Питам се колко време ще издържиш.
— Колкото е необходимо — отвърна Роланд и спокойният му глас накара сърцето на младежа да се свие.
12
Тази нощ Стрелецът използва последния си куршум, за да убие омар, който да им послужи за храна. Оттук нататък се налагаше да стреля с „лошите“ куршуми и да се надява на късмета си. Започваше да се убеждава колко прав е бил Еди, когато беше заявил, че накрая ще им се наложи да убиват с камъни отвратителните чудовища.
Вечерта прекараха както обикновено: запалиха огън и приготвиха храната, която вече не възбуждаше апетита им и дори ги отвращаваше. „Тъпчем се по навик“ — помисли си Еди. Предложиха късче месо на Дета, която отново започна да ругае и да крещи още дълго ли ще я правят на глупачка, сетне взе лудо да се мята, без да обръща внимание на ремъците, които още по силно се врязваха в плътта и — очевидно искаше да преобърне инвалидната количка и да ги накара да се занимават с нея, преди да са успели да вечерят.
Ала те отгатнаха намерението и. Еди сграбчи ръцете и, а! Роланд подпря колелата с големи камъни и спокойно заяви:
— Ще отпусна ремъците, ако обещаеш да седиш мирно.
— Оближи ми задника, бял педераст.
— Не разбрах дали си съгласна.
Тя присви очи и подозрително го изгледа — навярно се питаше дали спокойният му тон прикрива насмешка (Еди се питаше същото) — след няколко секунди кисело измърмори:
— Ще седя мирно. И без това умирам от глад, изобщо не ми е до номера. Ще ми дадете ли нещо за ядене, или ще ме оставите да пукна? Това ли сте намислили, шубета такива? Шубе ви е да ме удушите, а пък аз отказвам отровната ви кльопачка, значи точно това сте намислили — да ме уморите от глад. Ама ще имате да вземате, тъпаци такива! — И отново се ухили зловещо, а двамата усетиха, че ги побиват тръпки.