След малко Дета заспа.
Еди докосна страната на Роланд. Стрелецът го погледна, но не се отдръпна, само промърмори:
— Добре съм.
— Да, бе, истински герой си. Слушай какво ще ти кажа, днес изминахме съвсем кратко разстояние.
— Зная — отвърна Роланд. Тревожеше го мисълта, че патроните му са свършили, но реши, че тази вечер няма да съобщи на младежа „радостната“ вест; Еди засега беше здрав, но бе смъртно уморен и едва ли щеше да понесе поредната лоша новина.
„Да, засега е здрав, но ако не му давам по-дълги почивки, със сигурност ще отпадне и ще се разболее“ — мислеше си Стрелецът.
Всъщност и двамата се чувстваха зле. От студа по устните на Еди бяха избила херпеси, лицето му беше на петна и се белееше. Роланд чувстваше, че зъбите му започват да се клатят, кожата между пръстите на ръцете и на краката му се беше напукала и кървеше. Вярно е, че се хранеха, но храната им беше еднообразна. Навярно щяха да издържат още малко, но в края на краищата щяха да умрат, все едно, че бяха гладували.
„Движим се по брега, а страдаме от скорбут — болестта на моряците — с ирония си каза Роланд. — Много е забавно, няма що. Ще пукнем без пресни плодове и зеленчуци.“
Еди кимна към Господарката.
— Тя ще продължи да упорства.
— Разбира се, стига онази „другата“, да не се пробуди в съзнанието и.
— Ще бъде прекрасно, но не можем да разчитаме на това — замислено изрече Еди. Взе обгоряла щипка от омара и се залови да рисува безсмислени знаци по пясъка. — Имаш ли представа далеч ли се намира следващата врата?
Роланд поклати глава.
— Питам те, защото си мисля, че здравата ще загазим, ако разстоянието между втората и третата врата е същото като онова между врата 1 и врата 2.
— Вече сме загазили.
— Затънали сме до шията — мрачно се съгласи Еди. — Питам се колко ли дълго ще успеем да се задържим на повърхността.
Роланд го потупа по рамото и младежът примигна от изненада — не беше свикнал с подобна проява на чувства от страна на Стрелеца. — Има нещо, което Господарката не знае.
— Нима? И какво е то? — попита Еди.
— Че ние, „белите педерасти“, не се предаваме лесно.
Младежът прихна да се смее, притискайки длан към устните си, за да не събуди Дета — до гуша му беше дошло от крясъците и ругатните и.
Стрелецът усмихнато го погледна и промърмори:
— Отивам да си легна. Бъди…
— … нащрек — довърши Еди. — Бъди спокоен.
13
Събуди го ужасяващ писък.
Младежът беше заспал веднага щом отпусна глава върху сгънатата риза, която му служеше за възглавница. Струваше му се, че изобщо не е затварял очи, когато Дета закрещя. Събуди се мигновено; не знаеше какво да очаква: може би кралят на омарите беше изплувал от дълбините на океана да отмъсти за погубените си чеда, или пък някакво невиждано чудовище се беше спуснало от планинските склонове. Всъщност само му се стори, че се е събудил мигновено; като се озърна забеляза, че Стрелецът вече е на крака и е стиснал револвера в лявата си ръка.
Щом Дета видя, че и двамата са будни, престана да крещи и заяви:
— Исках да проверя дали сте нащрек, момчета. Мина ми през ум, че тук има вълци — мястото е направо идеално за тези зверове. Викам си: „Я да проверя дали ще се събудите, ако случайно ме нападне вълк.“
Докато говореше, си личеше, че изобщо не се страхува, а в очите и проблясваха дяволити пламъчета.
— Господи! — уморено промърмори Еди.
Луната беше изгряла, но още не се беше издигнала в небето, следователно бяха спали по-малко от два часа.
Стрелецът прибра револвера си в кобура и се обърна към жената в инвалидната количка:
— Да не си посмяла да го направиш втори път.
— А ти кво ще ми направиш, а? Ще ме изнасилиш ли?
— Ако искахме да го сторим, досега щяхме да те изнасилим поне няколко пъти — невъзмутимо изрече Роланд. — Друг път не вдигай такъв шум. — Той отново легна и се зави с одеялото.
„Боже мой — помисли си Еди, — в каква каша се забърках, в каква шибана…“ — Мисълта му се прекъсна и той отново заспа. В този миг нови крясъци раздраха въздуха, Дета пищеше пронизително като сирена на пожарна кола; Еди скочи на крака, тялото му сякаш гореше от прилива на адреналин, дланите му бяха стиснати в юмруци…, а Дета продължаваше да се смее и прегракналият и глас ехтеше в нощта.