Осъзна също и, че доктор Вили Денкмал е долнопробен дребен шарлатанин, чийто бизнес се крепи на суетата на простосмъртните и желанието им да станат нещо повече от това, което са в действителност. По дяволите продажбите му и контактите му! Какво значение имаха те в сравнение с възможността човешкият мозък да еволюира и да достигне до нови граници на познанието? Например…
Отдолу лежеше светът на мъртвите, неизменният демоничен свят на причините и следствията. По средата се намираше човечеството, но във всеки момент някой от хората можеше да пропадне и да потъне в лежащите отдолу дълбини на пъкъла. Или можеше да се издигне нагоре към третия, ефирния свят. За хората, намиращи се на средното равнище, винаги съществуваше рискът да потънат. Но я имаше и възможността да се издигнат. Във всеки момент реалността можеше да се промени. Рай и ад, не след смъртта, а сега! Всяка депресия или психично заболяване означаваше потъване. А другото… как можеше да се постигне?
Чрез емпатия. Проумяване на нещата не чрез външните им белези, а чрез тяхната същност. Например, беше ли виждал той някога в изделията на Емили нещо повече от стока, която се търси на пазара? Не. „А трябваше да виждам художествения им замисъл — осъзна той. — Духът, вложен в тях.“
Ричард разбра колко неетично е постъпил, като е подписал договора с „Чю-Зет изделия“, без да се посъветва с жена си. Може би Емили не желаеше произведенията й да се миниатюризират от фирмата, с която я бе обвързал той. Ричард не знаеше каква е стойността на макетите на „Чю-Зет изделия“. Можеха да се окажат боклуци. Под нормалния стандарт. Но вече беше прекалено късно. Когато колата се обърне — пътища много. Възможно бе да са се забъркали с производители на незаконен „пренасящ“ наркотик… Това би обяснило наименованието Чю-Зет — толкова напомняше на Кен-Ди. Но фактът, че те бяха избрали съвсем открито това име подсказваше, че не са имали предвид нищо незаконно.
Внезапно, в момент на мощен проблясък на интуиция, той осъзна: някой беше създал „пренасящ“ наркотик, срещу който Агенцията за борба с наркотиците към ООН нямаше нищо против. Агенцията вече беше дала разрешение Чю-Зет да излезе на пазара. И по този начин за пръв път „пренасящ“ наркотик щеше да стане достъпен и на добре контролираната от полицията Тера, а не само на далечните колонии, където нямаше сили за поддържане на реда.
Това означаваше, че макетите „Чю-Зет“ — за разлика от Пърки Пат — щяха да се появят на пазара на Тера в комплект с наркотика. И колкото повече се влошава времето и родната планета ставаше по-неподходяща за обитаване, толкова по-добре щяха да се продават макетите. Продажбите на Лео Бълеро щяха да станат нищожни спрямо продажбите на „Чю-Зет изделия“.
Значи все пак Ричард беше подписал добър договор. И не беше чудно, че „Чю-Зет изделия“ му бяха заплатили толкова добре. Това беше голяма фирма с големи планове. Очевидно зад гърба им имаше неограничени финансови средства.
А откъде се бяха сдобили с тези финансови средства? Не и от Тера — той осъзна интуитивно и това. Вероятно от Палмър Елдрич, който се бе върнал в Слънчевата система след сключването на икономическо споразумение с проксимианците — те бяха тези, които стояха зад появата на „Чю-Зет изделия“. Така че, заради шанса да унищожи Лео Бълеро, ООН беше позволило на чужда раса да действа в Слънчевата система.
Това беше погрешно решение, което може би щеше да има фатални последици.
Следващото, което осъзна, беше, че доктор Денкмал му бие шамари, за да го свести.
— Е, как е? — попита той, вглеждайки се в него. — Задълбочени, всеобхватни размисли?
— Д-да — каза Ричард и се надигна с усилие. Вече не беше прикован за масата.
— Значи няма от какво да се страхуваме — усмихна се весело доктор Денкмал. Белите му мустаци стърчаха като антени. — А сега да поговорим с фрау Хнат.
Асистентката вече освобождаваше ръцете й от ремъците. Емили се надигна замаяно и се прозина. Доктор Денкмал изглеждаше обезпокоен.
— Как се чувствате, фрау Хнат? — попита той.
— Прекрасно — промърмори тя. — В главата ми се появиха най-различни идеи за нови видове грънци. Една след друга. — Емили погледна плахо първо към доктора, после и към Ричард. — Това означава ли нещо?
— Ето ви хартия. — Доктор Денкмал извади бележник. — Ето и химикалка. — Той ги подаде на Емили. — Нахвърляйте идеите си, фрау Хнат.
С трепереща ръка Емили започна да скицира идеите си. Ричард забеляза, че има трудности при контролирането на молива. Но вероятно това щеше да отмине.