— Да — каза той. — Разбирам.
Но той не бе научил това с идването на Марс. Както и всеки друг теранец, беше слушал за колониалния живот и за борбата с изкушението да се самоубиеш веднага.
Нищо чудно, че всички гледаха да се освободят от емиграция, както бе станало и с Барни в началото. Това беше просто борба за оцеляване.
— Довечера — каза Мери Риган — ще се сдобием с единия от двата наркотика. Импи ще се появи тук някъде около седем местно време. Дотогава трябва да сме взели решение.
— Мисля, че можем да гласуваме още сега — каза Норм Шайн. — Виждам, че мистър Майерсън, въпреки че пристигна току-що, е вече подготвен. Прав ли съм, мистър Майерсън?
— Да — отвърна Барни.
Пясъкоходът беше приключил с автоматичното разтоварване на багажа му. Вещите му лежаха, нахвърляни в безпорядък, и пясъкът вече започваше да ги затрупва. Ако не бъдеха отнесени веднага долу, скоро щяха съвсем да изчезнат под дебел слой прах. „По дяволите — помисли си той, — това може да е за добро. Ще изчезнат всякакви връзки с миналото…“
Останалите обитатели на землянката му се притекоха на помощ, предавайки си куфарите му от ръка на ръка към транспортната линия, която обслужваше землянката под повърхността. Въпреки че Барни не проявяваше интерес към съхраняването на бившите си вещи, те бяха заинтересовани, заради значително по-големия им опит.
— Ще ви се наложи да се научите да живеете ден за ден — каза му Сам Риган със съчувствие. — Никога не планирайте нищо за по-продължителен период от време. Най-много до вечеря или докато дойде време за лягане. Кратки периоди от време, малко задължения, малко развлечения. Бягства от реалността.
Барни хвърли цигарата си и вдигна най-големия от куфарите си.
— Благодаря. Съветът беше мъдър.
— Извинете — каза Сам учтиво и отиде да вдигне фаса, за да го допуши.
Събрани в една от стаите, достатъчно голяма за всички, обитателите на землянката заедно с най-новия им съжител Барни Майерсън се готвеха да гласуват. Беше шест часът местно време. Вечерята, която според наложилата се традиция беше обща за всички, току-що бе приключила. Миялната машина миеше и сушеше съдовете. На Барни му се струваше, че сега никой няма какво да прави. Тежестта на свободното време бе притиснала всички.
Норм Шайн преброи гласовете и обяви:
— Четири за Чю-Зет, три за Кен-Ди. И така, всичко е решено. Кой ще се заеме със задачата да предаде лошите новини на Импи Уайт? — Той огледа останалите. — Тя няма да е доволна, по-добре да се подготвим за това.
— Аз ще й кажа — обади се Барни.
Изненадани, трите съпружески двойки впериха погледи в него.
— Но ти дори не я познаваш! — възрази Фран Шайн.
— Ще кажа, че вината е моя — отвърна Барни. — Че аз съм гласувал за Чю-Зет и съм наклонил везните в негова полза.
Задачата беше тежка и той знаеше, че ще му позволят да се заеме с нея.
След половин час вече чакаше в тъмнината до входа на землянката, пушейки цигара и вслушвайки се в тайнствените звуци на марсианската нощ.
В далечината някакъв светещ обект прекоси небето, закривайки за момент звездите. Малко по-късно Барни чу звука от спомагателните двигатели за намаляване на скоростта. Разбра, че до срещата остава още малко. Чакаше, скръстил ръце на гърдите си, опитвайки се да се отпусне и повтаряше мислено нещата, които смяташе да каже.
Скоро пред него се появи бавно пристъпваща жена с набито телосложение и тежък защитен костюм.
— Шайн? Морис? Или си Риган? — Тя го погледна с присвити очи, осветявайки го с инфрачервен фенер. — Не те познавам.
Жената спря на безопасно разстояние.
— Имам лазерен пистолет — каза, целейки се в Барни. — Слушам те.
— Нека да се отдалечим, за да не ни чуват от землянката — предложи Барни.
Импейшънс Уайт го последва много предпазливо, като продължаваше да го държи на мушката. Той й подаде идентификационната си карта и тя я разгледа под светлината на фенера си.
— Работил си с Бълеро — каза, оглеждайки го внимателно. — Е, и?
— Обитателите на землянка „Чикън Покс Проспектс“ минават на Чю-Зет.
— Защо?
— Просто го приеми и не се опитвай да продаваш повече тук. Можеш да се обадиш на Лео в „П. П. Макети“ и да го питаш, той ще ти обясни. Или се свържи с него чрез Конър Фрийман на Венера.
— Така и ще направя — каза Импейшънс. — Чю-Зет е боклук. Води до пристрастяване, токсичен е и което е още по-лошо, води до халюцинации с фатални последици. Освен това виденията не са за Земята, а… — Тя направи жест с пистолета. — Гротескни, налудничави фантазии, водещи до пълно разстройство на личността. Обясни ми защо взехте това решение?