— По дяволите, направо чудесно!
— Барни!
Той я стисна здраво.
— Не! Не спирай! — Тя изви гърба си. Зъбите й изтракаха.
— Нямах намерение да спирам.
— Ооо!
Той се засмя.
— Моля те, не ми се смей.
— Нямах предвид нищо лошо.
Настъпи дълга тишина.
— Уф! — възкликна Ан най-накрая и подскочи, сякаш й бяха направили електрошок. Лежеше бледа, гола и тържествуваща, цялата беше негова. У него се появи асоциацията за нервната система на жаба, възбудена с електрически импулси. Жертва на обстоятелствата, която не се съпротивлява по никакъв начин. Похотлива и готова на всичко. Очаквала това от много отдавна.
— Всичко ли е наред?
— Да — отвърна тя. — Да, Барни. Определено се чувствам много добре. Да!
По-късно, когато крачеше самотен към землянката си, той си помисли: „Може би върша работата на Палмър Елдрич. Пречупвам я, деморализирам я… като че ли вече не е деморализирана. Като че ли с всички нас не е така.“
Изведнъж някой му препречи пътя.
Барни се спря и напипа в джоба си оръжието, което му бяха дали. Освен страховития чакал с телепатични способности тук можеха да се срещнат — особено нощем — и други зли същества, които жилят и хапят. Той включи внимателно фенера, очаквайки нещо странно и многоръко със слузеста кожа. Вместо това видя паркиран кораб — малък, лек и бърз. Дюзите му още димяха, така че очевидно току-що се беше приземил. И явно бе кацнал с изгасени двигатели, защото Барни не беше чул никакъв шум.
От кораба се показа някакъв човек, включи фенера си, видя Барни Майерсън и се изкашля:
— Аз съм Алън Фейн. Търсих ви навсякъде. Лео иска да поддържа връзка с вас чрез мен. Ще ви изпращам кодирана информация по време на моите предавания. Ето кодовата ви книга. — Фейн подаде на Барни малко томче. — Знаете кой съм аз, нали?
— Радиоводещ — отвърна Барни. Нощната среща насред марсианската равнина с човека от сателита на „П. П. Макети“ му изглеждаше нереална. — Благодаря — добави той, вземайки кодовата книга. — И какво да правя — да записвам какво говорите и после да се крия някъде, за да го декодирам?
— Ще имате собствен телевизор в стаята си в землянката. Уредихме това на основание, че сте новак на Марс и се нуждаете…
— Добре — кимна Барни.
— Значи вече си имате момиче? — попита Фейн. — Моля да ме извините, че използвах инфрачервен прожектор, но…
— Не сте извинен.
— Ще се убедите, че на Марс е трудно подобни неща да останат тайна. Тук е като малък град и всички колонисти копнеят за новини, особено скандални. Аз от своя страна трябва да знам всичко, защото такава ми е работата — постоянно да предавам новините… Естествено, има много неща, които не мога да казвам. Кое е момичето?
— Не знам — каза Барни саркастично. — Беше тъмно, не можах да я видя добре.
Той понечи да заобиколи кораба, за да си тръгне.
— Почакайте. Трябва да научите още нещо. В този район вече работи дилър на Чю-Зет и по нашите изчисления ще се появи във вашата землянка възможно най-рано утре сутринта. Бъдете готов. Погрижете се да купите стоката в присъствието на свидетели. Те трябва да видят как извършвате сделката, а също така да свидетелстват после, че сте взели именно Чю-Зет. Разбрахте ли? И опитайте да вземете от дилъра гаранция, че препаратът не е вреден. Устна гаранция, разбира се. Постарайте се сам да ви предложи продукта си. Не го питайте вие. Разбрахте ли?
— А какво ще получа в замяна на това? — попита Барни.
— Моля?
— Лео не си направи труда да ми обясни…
— А, да. Ще ви кажа — прошепна Фран. — Ще ви измъкнем от Марс. Това ще бъде нашето заплащане.
Барни помълча малко и попита:
— Наистина ли?
— Разбира се, няма да бъде по законен път. Само ООН може да ви върне законно на Тера, но това няма да се случи. Някоя нощ просто ще ви вземем и ще ви откараме в „Хралупата на Мечо Пух“.
— И ще си остана там.
— Поне докато хирурзите на Лео не променят лицето ви, пръстовите отпечатъци на ръцете и краката и структурата на мозъчните вълни. Когато бъде създадена новата ви самоличност, вероятно ще се върнете на старата си работа в „П. П. Макети“. Доколкото знам, вие бяхте техният човек в Ню-Йорк. След две-две и половина години отново ще бъдете там. Така че не губете надежда.
— А може би не искам това — каза Барни.
— Какво? Разбира се, че го искате. Всеки колонист иска…
— Ще го обмисля и ще ви уведомя — каза Барни. — Но е възможно да поискам нещо друго.
Мислеше си за Ан. Да се върне на Тера и отново да върши старата си работа, може би дори заедно с Рони Фюгейт… Някъде дълбоко в себе си той чувстваше, че тази перспектива съвсем не е толкова привлекателна, колкото изглежда. Марс или чувствата му към Ан Хоторн го бяха променили. Чудеше се точно кое от двете му е повлияло. „Вероятно и двете — помисли си той. — Освен това аз дойдох тук доброволно. Никога няма да си позволя да забравя това.“