Последва многозначителна пауза, след което гласът добави:
— Идвам, прескъпи братко.
— Добре — каза Джак почти денонощие по-късно, докато седяха в кръг в салона на „Небесният воин“.
Бяха прелетели над почти половината свят и сега до Ню Йорк им оставаше само един час път.
Джак погледна Хадес.
— Искам да знам три неща. Първо, всичко, което можеш да ми кажеш за Трите безсмъртни оръжия — и по-точно за онзи шлем в апартамента ти в Ню Йорк. Второ, какво става в Долния свят и трето, защо онзи шеф на затвори и цар на роби те нарече „прескъпи братко“?
Хадес кимна.
— За трите оръжия се говори в легендите и фолклора от векове. В гръцките митове се казва, че били изковани от майстора ковач и създател на оръжия Циклоп за тримата най-велики богове на неговата епоха, братята царе Зевс, Посейдон и Хадес. Но според моите исторически книги оръжията са по-стари от тях. Мечът от скалата, оръжието на царя на Земята, е древна сабя, използвана от мнозина могъщи владетели като Зевс, фараона Рамзес II, Иисус от Назарет и британския крал, известен като Артур. През вековете той имал много имена — Калибор, Калибърн, Пламтящото острие, Мечът от скалата, Мечът в камъка, Огнената сабя, — но повечето го познават под името Екскалибур.
— Господи… — промълви Мей.
— Знаем ли къде се намира? — попита Зоуи.
— Да. Мечът се намира на същото място, където е бил през последните дванайсет столетия, в гробницата на Артур в криптата на замъка Авалон — каза Хадес. — Родовият дом на царя на Земята.
— А второто оръжие? — попита Джак.
— Тризъбецът на Повелителя на морето, използван от мъжа, известен в историята като Посейдон — каза Хадес. — Ако трябва да сме точни, той всъщност е боздуган с три ръба, а не тризъбец. Местоположението му обаче е неизвестно.
— А шлемът? — попита Джак.
- Шлемът на Хадес е моята уникална корона. Великолепно изделие, изковано от странна, неземна сплав. Нещо като бронз, но не точно. По форма прилича на коринтски шлем със заострен предпазител за носа, набузници и пера. Всъщност на герба на американската военна академия в Уест Пойнт има доста добро негово изображение — както и на Меча.
След бърза справка с Гугъл на екрана на компютъра на Алби се появи гербът на Уест Пойнт:
Джак се загледа в шлема в средата на изображението и в меча в ножница зад него.
— Подобно на Меча, през хилядолетията Шлемът на Хадес е имал други имена и митични атрибути — продължи Хадес. — Наричали са го Шлем на мрака и Шлем невидимка, но личният ми опит показва, че няма подобни фантастични способности.
— И се намира в хранилището в апартамента в Ню Йорк ли? — попита Зоуи.
— Да.
— Добре тогава — рече Джак. — Да минем на въпроса за Долния свят. Какво става с онези ковчези?
— Разбира се, като цар на Долния свят отдавна знаех за ковчезите във висящата кула — каза Хадес. — След смъртта на баща ми, когато наследих трона му, той ми остави дълго писмо за царството си и най-вече за въпросната кула. За сребърните ковчези беше написал: "Изобщо не се опитвай да ги отвориш, защото няма да успееш. Те ще се отворят сами, когато му дойде времето. И не се изпречвай на пътя на онези в тях".
Хадес се унесе в спомени и погледът му се зарея нанякъде.
— Последвах съвета на баща ми и не се опитах да отворя ковчезите. Беше ми обаче любопитно. На няколко пъти се опитах да надникна в тях с помощта на модерни техники като рентгенови лъчи и звуков резонанс. Видях в тях човекоподобни фигури, лежащи по гръб, напълно неподвижни. Скенерите показваха, че са неживи и неорганични. Статуи. Статуи, изработени от някакъв плътен метал. През четирийсетте години, през които бях цар на Долния свят, те лежаха мълчаливи и неподвижни, така че накрая реших, че имат просто някаква декоративна функция. Изобщо не съм си представял, че могат да оживеят.
Джак кимна.
— А управителят на царския затвор, онзи Робски цар? Брат ли ти е?
— По-малък брат, да. Яго Десакс. Разликата във възрастта ни е само четири години. Докато растяхме, бяхме близки. Правехме всичко заедно. Но се съревновавахме ожесточено. Във всичко. Джак, през последната седмица пред теб бе вдигната метафорична завеса и ти успя да зърнеш истинската система на властта, която управлява света. Имам чувството, че с развитието на събитията ще видиш още от нея. Както вече си наясно, тя се основава на стриктния ред на наследяване. Е, oт мен да знаеш, че в царските семейства по-младите братя и сестри могат да са много опасни. Защото най-големият син наследява титлата, замъците и земите на баща им. По-младите получават съвсем малко или нищо. На всичкото отгоре те често се озовават в положението да се подчиняват безпрекословно на някой, с когото са си играли като деца.