Когато хеликоптерът се озова в района Трайбека северно от Кей 26, Хадес посочи едни блестящ модерен небостъргач с множество балкони и прозорци със синьо огледално стъкло. Сградата беше висока поне шейсет етажа.
— Това е моята Саксъни Тауър — каза той. — Апартаментът ми заема горните два етажа.
— Саксъни Тауър ли? — попита Джак. — Да не би да е свързано по някакъв начин с фамилията ти?
Хадес кимна.
— Саксъни, Саксония, Саксън, Десакс, Сакс-Кобург — всички те произлизат от една и съща родова линия. Започваш да разбираш кралския свят.
Кулата се издигаше почти на брега на Хъдсън, отделена от реката от малко по-ниска сграда, която още беше в строеж. Висока четирийсет етажа, в момента тя представляваше голи бетонни етажи, товарен асансьор oт едната страна и кран, монтиран на покрива. Джак беше попаднал на нея в проучването си, което бе направил по пътя насам.
Хадес забеляза, че Джак гледа сградата, и каза:
— Строящата се кула се нарича Уан Трайбека. Много е модерна. Всички апартаменти вече са продадени. Когато бъде завършена, в нея ще живеят много новобогаташи и рапъри.
Oт проучването си Джак знаеше, че Уан Трайбека се издига на самия бряг на река Хъдсън и в основата и има модерен тунел, който стига до крайбрежната автострада.
— Според първоначалните планове трябваше да е малко по-висока от Саксъни Тауър, тоест да е седемдесет етажа — каза Хадес. — Но въпреки че много богати и утвърдени предприемачи подкрепяха проекта, кой знае защо, градската управа оряза плановете и сградата беше одобрена с височина четирийсет етажа.
— Ти ли се намеси? — попита Джак.
Хадес сви рамене.
— С оригиналната си височина щеше да ми препречва гледката oт апартамента. Затова се обадих и плановете бяха променени.
— Ясно… — каза Джак. Това не беше открил в проучването си. — Живееш в доста интересен свят, Тони. Пpocтo казваш и нещата се случват.
Хадес сведе глава и въздъхна:
— Да, така беше.
Хеликоптерът кацна на покрива на Саксъни Тауър, където ги очакваше мъж с джинси, туристически обувки и жълто-кафяв пуловер "Пайн Вали".
Стоеше абсолютно неподвижно въпреки торнадото, предизвикано от роторите на машината.
Хадес скочи от хеликоптера и стисна ръката му с истинска привързаност.
— Джефри! — извика той през грохота на роторите. — Това е капитан Джак Уест-младши, дъщеря му Лили и майка му Мей. Представям ви Джефри Молс, моя иконом, изпълнителен мениджър и телохранител.
Джак прецени мъжа, докато си стискаха ръцете — около петдесетте, слаб, плешив и в добра форма, с бдителни, леко присвити очи, които за миг измериха Джак от глава до пети. Ръкостискането му беше като менгеме.
— Капитан Усет. Петият воин — каза той. — И победителят в Големите игри.
— Точно така — отвърна Джак.
— Джефри е завършил бизнес училището Уортън и това по уличен бой в Южна Филаделфия, две основни изисквания за работата си като адютант. Той е мой иконом и приятел от двайсет и пет години.
Джефри бързо ги поведе вътре.
— Сър, ако позволите. Силите на Робския цар току-що кацнаха в Нюарк и са на път с кола с полицейски ескорт. Разполагаме с двайсет минути в най-добрия случай.
Взеха частен асансьор до апартамента на Хадес.
— Еха! — възкликна Лили, когато пристъпиха вътре.
Да наречеш двуетажния апартамент на Хадес разкошен щеше да е най-голямото омаловажаване на века.
Той имаше прозорци от пода до тавана от всички страни, извито мраморно стълбище, два частни асансьора (единият до покрива, а другият до улицата), безценни картини, сред които две на Пикасо и една на Гоя, скулптури, цигулка Страдивариус и роял Бьозендорфер.
Апартаментът предлагаше панорамни изгледи към града на север и залива на юг, включително към Статуята на свободата.
Шестчленен екип от готвачи, прислужници и шофьор чакаше в горния край на извитото стълбище — нюйоркското домакинство на Хадес.
Той им кимна, извини се на всички и забързано ги поведе по един вътрешен коридор.
— Значи Робският цар има полицейски ескорт? — попита Джак, докато го следваше.
— Не забравяй, капитане, че вече трябва да гледаш по различен начин на света — каза Хадес, без да забавя крачка. — Всички големи държави на света като Америка, Русия, Великобритания и Франция съществуват, за да служат по един или друг начин на Четирите царства. Ако пожелае, царската особа може да използва всяка агенция на дадена страна така, както намери за добре — полиция, армия, флот, шпионски спътници, дори ядрени оръжия. Нужно е само едно телефонно обаждане.