Лили впери поглед в изветрелия триъгълен камък…
…за цели десет секунди.
— Мога да го чета — каза тя. — Изглежда, че първоначално върху плочата е имало шест послания, по две от всяка страна, но поради липсващото парче долу сега са останали само пет. Три от тях говорят за оръжията, а две за градовете. Първата група е за оръжията. Там се казва:
Тя присви очи.
— Втората е за градовете:
— Предполагам, че е имало и един ред за третия град, но тази част oт плочата е отчупена.
Хадес зяпна Лили с увиснало чене.
— За половин минута направи онова, за което аз изгубих години и милиони долари без никакъв успех. Дарбата ти е необичайна.
Лили, със своите джинси и тениска с Хан Соло, просто сви рамене.
— Родена съм с нея.
Джак беше напрегнат. Не искаше да се мотаят тук, особено в този ъгъл на апартамента, от кoйто нямаше друг изход.
— Липсващото парче — каза на Хадес. — Знаеш ли къде е?
— Не — отвърна Хадес. — Никой не знае. Преди време разбрах, че имало cтap отпечатък на цялата плоча. Твърди се, че се пазел от някакъв малко известен католически орден във Венеция, известен като Братството на Свети Павел. Много особен орден, крайно консервативен. Отношенията им с Католическата църква са малко обтегнати, тъй като те я смятат за прекалено либерална. Напълно е възможно дори да не са казали на Църквата за отпечатъка. Oткpaй време са били страстни колекционери на реликви и древни артефакти. Манастирът им е част от Галерия дел Академия, прочутия музей на Венеция.
— Кой друг знае за тази плоча? — попита Джак.
— Останалитe царе — отвърна Хадес. — Навремето, когато времената бяха по-спокойни, беше обичайно да организираме сбирки в домовете си. И излагахме ценните си антики.
Джак се огледа, сякаш търсеше преследвач.
— Аха. Ами времената вече са други и…
Внезапно стоящият до Хадес Джефри докосна слушалката в ухото си и каза в микрофона на китката си:
— Повтори!
— Какво има? — разтревожено попита Хадес.
— Някой току-що се е качил в частния ви асансьор в лобито и е преодолял скенерите. Петима мъже. В момента се качват…
Oт атриума се разнесоха оглушителни изстрели, последвани от писъци.
Писъците на хората от домакинството на Хадес.
Още три изстрела ги накараха да замлъкнат.
— Мамка му… — Джак се завъртя в търсене на изход.
Хранилището обаче беше задънена улица. Нямаше друг изход освен вратата, през която бяха влезли.
Намираха се в капан.
Хадес обаче вече вървеше към входа, където клекна и отметна килима. Под него имаше вградена в пода дръжка.
Той я завъртя и част от пода се вдигна на панти.
Пред тях се отвори тайно помещение — нещо като паник стая с размерите на малък килер.
— Вътре! Бързо! — прошепна Хадес.
Всички се набутаха в помещението под пода.
Джак хвърли поглед към шлема под стъкления похлупак в другия край на хранилището, като преценяваше дали няма да успее да се добере до него и да се върне преди врагът да пристигне, но Хадес го сграбчи за ръката.
— Няма време! Остани жив днес, за да се биеш утре.
Джак скочи в скривалището. Хадес слезе последен, като затвори капака след себе си и използва въже, за да издърпа килима обратно на мястото му.
Черно-бял монитор показваше картини от различните камери, разположени в апартамента на Хадес.
В атриума телата на служителите му лежаха до асансьора в локви кръв.
Друга камера показа петима мъже с черно облекло и въоръжени с автомати да влизат в кабинета на Хадес и направо в отвореното хранилище…
…където първите двама веднага откриха огън, като стреляха във всички посоки.
Вълната куршуми не пропусна нито една повърхност от хранилището; куршумите рикошираха oт бронираните стъкла, предпазващи артефактите.
Джак се облещи. Хадес беше постъпил правилно да ги замъкне в паник стаята.
Всички в скривалището затаиха дъх.
Стрелбата спря и лидерът на неканените гости влезе в хранилището и каза:
— Тук няма никой.
На Джак не му беше да гледа монитора, за да разбере кой е този човек.