— Зареждането изисква поставянето на специален син скъпоценен камък на всяко от оръжията — каза Йоланте. — Тези камъни се пазят във всеки град, в самите им сърца. Колкото до Олтара на космоса, това е много древна легенда. Той се споменава в митологиите от цял свят, от олмеките и инките в Америка до гръцките, египетските и викингските легенди. Твърди се, че олтарът бил с размерите на планина.
— На планина ли? — изуми се Лили.
— Ако е толкова голям, нямаше ли вече да е известен? — попита Зоуи.
— Някои казват, че е известен — отвърна Йоланте. — Главният кандидат е Килиманджаро в Африка. Във вулканичния му конус има много скрити пещери. Възможно е и да е Олимп в Гърция поради очевидни причини. Лично аз предпочитам хипотезата за Мон Блан във Франция. Оказва се, че в скалистата му сърцевина има странна кухина на възраст над пет хиляди години. Веднъж учтиво помолих да я проуча, но тогавашният Цар на Земята, собственият ми баща, не ми позволи.
— Четиримата царе знаят ли къде се намира?
— Не, само Царят на Земята, тъй като се намира в неговото владение — отвърна Йоланте. — При наследяването на трона новият цар научава местоположението на олтара.
Джак я изгледа.
— Стига, Йоланте. Пазителят на Кралския архив няма как да не попада от време на време на късчета информация по подобни теми.
Йоланте извади опърпана папка от купчината документи и свитъци, които бяха взели при бягството от Архива. На папката имаше щампа СОЦ.
— Какво означава COЦ? — попита Лили.
— „Само за очите на царя“ — отвърна Йоланте. — Това е единствената папка от този вид, която съм виждала. Открих я в кутии, пълни със секретни телеграми, донесени набързо в Сейнт Майкълс Маунт в самия край на Втората световна война. Кореспонденция между царските особи и бягащи нацисти. В суматохата този СОЦ доклад явно се е озовал сред тях. Разбира се, не се сдържах и го прегледах.
Тя отвори папката. В нея имаше един-единствен оръфан лист:
— Това е единственото споменаване на олтара, което съм намирала — каза Йоланте.
— „Открилите я бяха надлежно екзекутирани“ — повтори Джак. — Докладва го толкова небрежно.
— Царските тайни струват повече от живота на неколцина обикновени войници — каза Йоланте.
Лили направи снимка на документа с телефона си и я качи в защитения им облачен сървър.
— Някаква идея къде е въпросната Ароу Стрийт? — попита тя.
— Никаква — отвърна Йоланте. — С Хлоя работихме по това цяла седмица. Открихме няколко улици с това име в градове по целия свят, но проучванията ни не дадоха никакъв резултат. Тоест…
Тя се поколеба.
— Продължавай — подкани я Джак.
— Има още нещо за Олтара на космоса. На някои места той е известен като Олтар за прераждането на космоса.
— И? — попита Зоуи.
Мей присви очи.
— Ритуалът. За маите и ацтеките ли си мислиш?
— Да. — Йоланте кимна. — В историческите въпроси думите имат значение. Конкретно значение. Фразата „прераждане на космоса“ се среща често в мезоамериканските култури, особено тези на маите и ацтеките. Да плащаш, за да може слънцето да се преражда всяка сутрин. И двете култури са прочути с човешките си жертвоприношения. Много ужасни човешки жертвоприношения.
— Да не би да смяташ, че ритуалът при Олтара на космоса изисква човешко жертвоприношение? — попита Джулиъс.
— Не съм сигурна, но мисля, че е възможно — отвърна Йоланте.
— Само това ни липсваше — намръщи се Джак. — Тоест, ако не намерим градовете, олтарът губи смисъла си, така че да продължим нататък. Какво ще кажеш за стиховете? Няма океани, няма облаци, реки и тъй нататък. Имаш ли представа какво означава това?