— Наказание — просто рече Йоланте. — Наказание за това, че не сме минали първото изпитание. Ако човечеството се окаже недостойно, Земята трябва не само да бъде унищожена, но и да страда.
— Да страда? — попита Лили.
Йоланте кимна.
— Няма да има внезапна експлозия и проблясък и всички просто да се строполят мъртви. О, не. Това е предупреждение какво ще се случи, ако се провалим. Не зная как ще се случи, но според мен тези стихове рисуват свят, който пресъхва, превръща се в безплодна пустиня, неспособна да поддържа живот.
Всички се смълчаха.
— Мили боже… — тихо рече Мей.
— Трите оръжия — продължи Джак. — Хадес ни каза, че първото е меч, известен като Калибърн или Екскалибур, и че отдавна е в ръцете на царството на Земята. Той ли е основната цел на Орландо? С меча ли е заминал за първия град?
— Точно така — отговори Йоланте. — За да влезе във всеки град, той първо трябва да иде в стражевата кула и да се срещне със стража. След като знае, че първият град е Туле, ще отиде там. Според няколко древни източници той се намира в Исландия.
— Чакай — каза Мей. — Нима знаеш къде се намират трите града?
— Само Туле — отвърна Йоланте. — Легендата за града Ултима Туле е много англосаксонска, така че за него има много информация в британски, северни и римски източници наред с преданията за Мерлин, крал Артур и друидите.
— Но Орландо не е виждал цялата триъгълна плоча — каза Лили. — Той не знае, че като отиде в Туле, ще задейства механизми в другите два града, Ра и Атлас. С бързането си може да убие всички ни.
Джак присви очи.
— Разкажи ни за стража на Атлас, мага, който отговаря за него. За така наречения Сфинкс.
Йоланте го изгледа твърдо.
— Сфинкса наистина е пазителят на Атлас, макар и не по свой избор. Той е мой братовчед. Бащите ни бяха братя. През последните години съм го виждала рядко, предимно на кралски сватби в Европа. Той е невъобразимо богат, но ролята му като страж на Атлас е самотна. И отношенията му с брат ми са сложни.
— Оръжието, което трябва да се занесе в Атлас, е Боздуганът на Посейдон, който се намира в гробницата му — каза Джак. — Доколкото знаем, тя никога не е била откривана. Прав ли съм?
— Да — отвърна Йоланте.
— И последният град, Ел Дорадо. Имаш ли представа къде се намира?
— Не, не зная къде е Ра. Някъде в Южна Америка.
— Има ли друг начин да намерим градовете? — попита Джак. — Съществуват ли някакви архиви или карти?
— Зная за една карта, ако може да се нарече така — отвърна Йоланте. — На нея са показани градовете. Пази се от Култа към Амон-Ра.
— Католическата църква — каза Лили.
— Да. Картата навремето се е намирала върху най-свещения им храм, обелиска на площад „Свети Петър“, пред Ватикана в Рим.
— Върху обелиска ли? — попита Мей.
— Обелискът на площад "Свети Петър" е най-старият и най-свещеният от всички, взети от Египет — каза Йоланте. — Говори се, че е на повече от четири хиляди години, но никой не знае със сигурност. Освен това е единственият на света, върху който има малка метална сфера.
Джак знаеше, че това е вярно. И че мнозина са се питали какво ли е малкото кълбо на върха на огромния обелиск.
— Загадъчната сфера вече е била там, когато обелискът бил докаран в Рим от Калигула през 37 година — обясни Йоланте. — Но била махната през 1585 година от папа Сикст V и заменена с месингова имитация. Оригиналът се пази в херметично хранилище във Ватикана заедно с други исторически съкровища и ако се вгледате внимателно в него, ще видите, че представлява изображение на Земята, гледана от космоса.
— Но това е невъзможно — каза Зоуи. — Как биха могли древните египтяни да създадат подобно нещо?
— Не са те — отвърна Йоланте. — Други са го направили. Виждала съм го. Освен континентите и океаните върху металния глобус ясно са отбелязани и местата на трите града и четирите свещени върха.
Джак направи кисела физиономия.
— Което означава, че кардинал Мендоса знае местоположението на всички.
— Да — каза Йоланте и Джак посърна. — Но в същото време познавам и друг, който твърди, че е открил трите града.
— Кой? — оживи се Джак. — Можем ли да се срещнем с него?
— Не. Защото е мъртъв от петстотин години.
— За кого говориш?
— За най-великия мореплавател в британската история — отвърна Йоланте. — Сър Франсис Дрейк.
— Франсис Дрейк ли? — повтори Джак.
Дрейк си беше чиста проба легенда — велик британски мореплавател, обиколил света през 70-те години на 16 век, човекът, чийто флот разгромил Испанската армада през 1588, но не и преди да завърши играта си на крикет. За сънародниците му от онова време той бил неоспорим герой. За испанците, които мразел страстно, Дрейк бил безскрупулен и жесток пират.