Верен на кралицата си, дързък до безразсъдство и прочут с чувството си за хумор, той бил може би най-големият авантюрист в историята.
— Едно от предимствата ми като Пазител на кралския архив е това, че мога да чета кореспонденцията между някои от най-забележителните исторически фигури — каза Йоланте. — Едно такова писмо било изпратено от сър Фраисис Дрейк до прочутата кралица дева Елизабет I. В него се говори за тайна мисия, на която тя го изпратила в края на живота му.
Йоланте взе един от кожените томове, които бе отмъкнала от архива, и извади от него потъмнял от времето пергамент.
На него имаше текст, изписан с цветист почерк.
— Дрейк умрял при загадъчни обстоятелства край брега на Панама през 1596 година — каза тя. — Твърди се, че бил погребан в морето в оловен ковчег недалеч от Портобело. Въпреки многото опити ковчегът така и не бил открит. Това е последното писмо, което изпратил на Елизабет, преди да изчезне.
Джак зачете написаното преди петстотин години писмо:
Джак погледна въпросително Йоланте.
— Значи Елизабет е изпратила Дрейк да търси трите тайни града?
— Да.
— И той ги е намерил.
— Така изглежда.
Джак стана.
— Майко, вземи Йоланте и намерете ковчега на Дрейк. Обади се на Никой. Той има имение в Барбадос. Може да ви помогне с подводница, каквато сигурно ще ви потрябва. Предполагам, че споменаването на Дрейк на Портобело в Панама е код за някакво друго място в или около този район, така че е добра изходна точка.
— А ти къде отиваш? — попита Мей.
— Къде другаде? — отвърна Джак. — Отивам да прибера Алби и…
Прекъсна го вой на сирени.
Две полицейски коли профучаха отвън.
Джак погледна през прозореца. Беше седем сутринта и небето започваше да изсветлява. Въпреки ранния час навън имаше хора, които сочеха и бързаха на групи към Темза.
В далечината чу зловещия трясък на ротори на хеликоптер.
Разтревожен, Джак включи телевизора.
Би Би Си предаваше репортаж на живо от Лондон и по-конкретно от Темза пред Биг Бен.
Над реката висеше военен хеликоптер „Блек Хок“, от който висеше нещо като кабел.
— Това кола ли е…? — попита Лили.
Наистина беше.
Новинарската камера даде увеличен образ на колата, висяща от хеликоптера. Джак видя, че в нея има хора. Четирима.
Колата приличаше на някакъв червен миниван. Странно за този вид коли, на вратата му беше изписан номер като на състезателна кола.
55.
— Мътните да ме вземат — промълви стоящият зад него Джулиъс и пребледня. — Това е колата на Лаки.
Внезапно картината се смени и на екрана се появи Йегер Айнс, също като миналия път.
Рицарите отново бяха хакнали ефира.
— Здравей, свят — каза Айнс от екрана. — И здравей отново, Джак. Предупредихме те. Наистина го направихме. Знам, че си някъде в Лондон, така че не може да си далеч от това.
Екранът отново показа картина от репортажа с червения ван, висящ от хеликоптера пред Биг Бен.
Сега Джак видя, че прозорците на "Блек Хок" са боядисани в сиво което означаваше, че е дистанционно управляван дрон.
Камерата отново показа в близък план автомобила, в който ясно се виждаха двама души, седнали отпред Лаклан Адамсън и жена му — и две деца отзад. Всички бяха вързани и с лепенки на устата.
— Сигурно си мислиш, че сме чудовища, Джак — каза гласът на Йегер Айнс. — Да, наистина сме чудовища.
И за всеобщ шок и ужас червеният ван под хеликоптера дрон се взриви.
Джулиъс се хвърли към телевизора и изкрещя:
— Не!
От прозорците на минивана блъвна огън, вратите му отлетяха от жестоката сила на експлозията.
А после колата се откъсна от закачения за хеликоптера кабел и падна в Темза.
Никой не би могъл да оцелее при взрива и падането.
Джак се взираше шокиран в екрана. Онези задници бяха убили не само негов приятел, но и семейството му — жена му и двете им малки деца.