Джак стигна до танка, скочи на него и се плъзна под оръдието в предния люк на водача.
Не очакваше съпротива, защото вътре нямаше никой.
Единственото движение беше от десетките примигващи светлинки. Танкът наистина се оказа дрон, също като хеликоптерите. Рицарите нямаха намерение да се появят лично насред Лондон.
Джак намери и дръпна радиопредавателя, който свързваше танка с рицарите. И изведнъж мощната машина се оказа негова.
Той скочи в седалката на стрелеца.
Лили скочи на парапета и се хвърли в реката.
Полетя на висока дъга с краката напред, преди да падне в Темза на няколко метра от автобуса.
Той потъваше — бавно, но сигурно.
Долното му ниво бързо се пълнеше с вода и двайсетината души там вече се бяха преместили горе.
Лили заплува към задната му част…
…и видя нещо като индустриално лепило — може би аралдит, — запълващо ръбовете на прозореца за аварийно излизане.
Хвана се за автобуса и се изтегли на покрива му. Отиде до един капак.
Пътниците вътре блъскаха по него, но Лили видя защо не могат да го отворят.
Катинар.
Някой беше заключил с катинар капака отвън.
Над нея двата хеликоптера продължаваха да вдигат оглушителна врява.
Те все още стреляха — но не по нея, а по полицейските катери, като не им позволяваха да доближат автобуса.
И изведнъж — БУМ! — най-неочаквано по-големият хеликоптер се взриви, улучен от…
…снаряд, изстрелян от танка на моста!
Големият "Чинук" се олюля във въздуха и падна в реката миг преди втори изстрел да улучи по-малкия „Блек Хок" който също полетя надолу.
Два изстрела с пистолета се погрижиха за катинара.
Лили отвори капака и преди някой да успее да излезе през него, скочи вътре в потъващия автобус.
Там цареше паника.
Целият долен етаж беше под водата и вълните на Темза се плискаха в прозорците на горното ниво.
— Бързо! — извика Лили на пътниците. — Излизайте!
Но бързо стана ясно, че не всички ще успеят да излязат навреме.
Трябваше да намери друг изход.
— Ох, майната му — каза тя и стреля по прозорците на горното ниво.
Един по един те се пръснаха и водата започна да нахлува през тях.
Бързото й мислене осигури на пътниците множество изходи и всички започнаха да излизат през тях в реката, докато автобусът потъваше все повече и повече.
Джак изскочи от танка и се втурна към парапета.
Погледна надолу и видя големия червен автобус — наполовина потънал, само с горния етаж над повърхността.
От него изскачаха хора — излизаха през разбитите прозорци от двете страни.
— Добра работа, Лили — възкликна той. — Добра работа.
Но не видя Лили — нито в потъващия автобус, нито сред хората, които се отдалечаваха с плуване от него.
Хвърли се през парапета и прелетя цели петнайсет метра, преди да падне в реката.
Зоуи гледаше безпомощно всичко това от позицията си на брега на Темза.
— Хайде — каза тя на Джулиъс. — Трябва да помогнем…
И едва тогава забеляза, че Джулиъс е изчезнал.
Вътре в потъващия автобус Лили стоеше до кръста във вода и помагаше на последните двама пътници — възрастна двойка — да стигнат до разбитите прозорци.
— Лили! — извика Джак от отвора в тавана. — Вътре ли си?
— Тук съм! — извика му тя, докато избутваше двойката през прозореца.
Водата вече стигаше до корема й.
Огледа се за последен път. Автобусът бе празен. Пътниците бяха в безопасност.
Време беше да се маха.
Обърна се към прозореца, когато нещо — някой — я хвана здраво за глезена и я дръпна надолу.
Секунди по-късно Джак скочи в потъващия автобус и се озова до гърдите във вода.
Само че автобусът бе пуст.
Лили я нямаше никаква.
— Какво, по…?
В този миг някаква силна ръка го сграбчи за глезена и го дръпна надолу…
…и изведнъж Джак се озова вкопчен в борба с мъж с водолазен костюм в потъващ автобус!
Навсякъде около тях се вдигаха мехури. Водата на реката беше противно зелена.
Проблесна острие на нож, но Джак успя да отбие удара.
В същия момент автобусът потъна и зад нападателя си, през всички мехури, Джак видя други двама водолази да измъкват Лили навън.
Бяха й сложили дихателна маска и я мъкнеха към подводна моторна шейна.
И в същия миг, докато се бореше с убиеца си, Джак осъзна плана на рицарите.
Бяха го водили за носа от самото начало.