Знаели бяха, че с Лили ще скочат в реката да спасят хората от автобуса. И докато дроновете им сееха хаос отгоре, Рицарите на Златната осмица ги бяха чакали с водолазни костюми тук, под водата, за да отвлекат Лили и да убият него.
Изпълни го гняв.
Извъртя се към държащия го водолаз, отне му ножа и го заби в гърлото му.
После, с горящи дробове, отчаяно нуждаеш се от глътка въздух, се измъкна от потъващия автобус и заплува нагоре.
Докато плуваше, оглеждаше мътните води за следа от Лили. Видя как големият червен автобус потъва в зеленикавата мъгла към речното дъно.
Но не и Лили.
Изведнъж се озова на повърхността и си пое дъх. Дълбоко и мъчително.
Два полицейски катера спасяваха пътници от водата недалеч.
Трети катер се озова до него и полицай от специалния отряд се протегна, хвана Джак и с едно бързо движение го издърпа през борда.
— Моля ви! — Джак бързо извади С-9 картата от джоба си и я вдигна. — Моля ви! Чуйте ме, взеха дъщеря ми и…
— И аз имам такава карта, капитане — каза един висок мъж и пристъпи напред.
Яго.
Братът на Хадес и царски тъмничар.
— Това е карта за излизане от затвора. Но повярвай, не важи за затвора, в който ще попаднеш ти.
— Чакай! — бързо каза Джак. — Яго, чакай! Чуй ме! Орландо е тръгнал към първия град и ако…
Така и не довърши изречението, защото друг полицай го фрасна в тила и изведнъж всичко потъна в мрак.
ИСЛАНДИЯ
ПЛАТО ТУЛЕ,
СЕВЕРЕН АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН
640 КМ СЕВЕРОЗАПАДНО
ОТ БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ
Докато в Лондон цареше хаос, Царят на Земята Орландо Комптън-Джоунс пристигаше в Исландия с кардинал Рикардо Мендоса, г-ца Хлоя Карнарвън и ударен отряд от двайсет швейцарски гвардейци, традиционната наемна гвардия на Ватикана.
След като бе напуснал Сейнт Майкълс Маунт и бе пратил Съни Малик да търси гробницата на Посейдон и Боздугана, Орландо бе тръгнал за насам.
С плажовете си с черен пясък, действащите вулкани и страховитите си планински върхове Исландия е едно от най-изолираните, сурови и зрелищни места на света. Тя е подложена на може би най-бурния и убийствен климат на планетата — пронизващо студени ветрове, шибащ проливен дъжд и температури малко над точката на замръзване. От много векове исландците са известни като едни от най-издръжливите хора на света.
Бреговете на острова са изключително труднодостъпни. Поради сеизмичния си произход Исландия се намира не само на мястото на срещата на две тектонични плочи, но и над гореща точка — планините и вулканите и често свършват направо в океана. Високите триста метра отвесни скали тук са нещо обичайно.
След като останаха един ден в Рейкявик, за да се екипират (нямаше как да знаят колко време ще останат в тайния град Туле, затова взеха храна и вода за три дни), Орландо, Мендоса, Хлоя и гвардейците продължиха с хеликоптер към най-отдалечения от столицата край на Исландия — югоизточния й край.
Там нямаше пътища. До мястото можеше да се стигне само с хеликоптер, при това при хубаво време. Комуникациите също бяха ограничени — електромагнитните смущения от постоянната вулканична активност правеха сателитните телефони и радиостанциите на практика безполезни.
Накрая стигнаха до една много отдалечена и висока скала, извисяваща се над яростните вълни на Атлантическия океан.
Непосредствено под върха и — и по такъв начин, че можеше да се види само от човек, който знае къде да гледа, — имаше издълбана в камъка структура с три прозореца в нещо, подобно на купола на фар.
Ако се вгледаше по-внимателно в скалата под купола, човек можеше да различи смътните очертания на колосален фар, изсечен в скалата. Илюзията се постигаше, защото камъкът на стените на фара изглеждаше като стопен.
Там ги чакаше един-единствен човек.
Старец.
Пазителят на град Туле, а това беше неговата стражева кула.
— Ваше величество — каза той, докато се покланяше на Орландо. — Аз съм сър Бьорн, Първият от Тримата стражи, трисмагите. Добре дошли в стражевата кула на град Туле.
Сър Бьорн поведе Орландо, Мендоса и Хлоя по изтъркано стълбище в кулата.
Стълбището се виеше на спирала. Бьорн осветяваше пътя им с фенер.
Странно, но колкото повече се спускаха, толкова по-свеж ставаше въздухът. Усещаха полъха му по лицата си.
Накрая стигнаха до стая, която беше отворена към морето, само на три-четири метра над ревящите вълни. Помещението беше малко, квадратно, с каменни стени — изсечена в скалата ниша, от която да гледаш яростното море.