— Хубаво изявление — каза Сфинкса. — Но истината е, че нямаш избор.
Йегер Айнс и двама други рицари помъкнаха Лили към товарния асансьор, водещ надолу до водния хангар.
Тя заедно с Дион, Сфинкса и рицарите влязоха в асансьора. Йегер Айнс затвори плъзгащата се решетка.
— Алби! — извика Лили. — Обичам те!
В клетката, плувнал в пот и с една отрязана ръка, Алби я погледна в очите и викна:
— Винаги съм те обичал, Лили.
И после изчезна от погледа й, когато асансьорът пое надолу покрай скалната кула.
След трийсет секунди асансьорът спря при водния хангар.
Отведоха Лили при четирийсетметрова яхта "Принцес", спряна до „Херкулес“-а. Луксозната моторна яхта беше голяма почти колкото самолета.
Сфинкса имаше двама свои телохранители и рицарите предадоха Лили на тях.
Сфинкса спря на кея и стисна ръката на Йегер Айнс.
— Докато се срещнем отново, Ловец Едно.
— Винаги е било удоволствие да работя с вас, милорд — отвърна Йегер Айнс.
След това Сфинкса стисна ръката на Дион.
— Ти израсна като чудесен млад мъж, Дионис. Ще бъдеш велик цар, по-велик от баща ти. Не се съмнявам в това.
Лицето на Дион грейна.
— Няма да забравя помощта, която ми оказа в момент на нужда.
Сфинкса се поклони.
После се качи на яхтата след Лили, морската порта се отвори и яхтата излезе през нея и изчезна в нощта.
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
28 НОЕМВРИ, 19:00
В Лондон беше вечер.
Докато Зоуи и Йоланте вечеряха, а Скай Монстър дремеше, Мей Мериуедър седеше пред компютър, осветена от сиянието на екрана му, и продължаваше упорито да търси всичко, което би могло да разкрие местоположението на затвора Ереб.
След два дни безплодно търсене настроението в апартамента във Воксхол беше мрачно. Витаеше атмосфера на отчаяние.
И тогава, докато преглеждаше някаква кралска кореспонденция от Португалия, Мей го видя.
Бързо извика другите да дойдат при нея.
— Мисля, че открих нещо. Тоест, засега е просто теория, но…
— Да я чуем — каза Зоуи.
Мей си пое дъх.
— Добре. Царският затвор се нарича Ереб. В древногръцката митология Ереб е регион от Долния свят, най-дълбокото му място, където цари пълен мрак и се твърди, че е дом на смъртта и страданието.
Завъртя компютъра и посочи документа на него — стар пергамент, изписан на португалски.
— Току-що видях тази бележка за прочутия изчезнал крал на Португалия. В него се споменава подобно място. Писмото е адресирано до братовчедка му Изабела, кралицата на Испанска Нидерландия.
— Господи… — промълви Йоланте. — Има и връзка с царския свят…
— Чакайте, нима има изчезнал крал на Португалия? — изненада се Зоуи.
— Да, крал Себастиан I — отвърна Йоланте. — Едно от най-прочутите и странни изчезвания в историята.
— Крал Себастиан изчезнал след Битката на тримата крале в северната част на Мароко през 1578 година — обясни Мей. — Войската му била разбита, но въпреки дългото търсене никой не го открил. Сякаш просто изчезнал от лицето на земята.
— В царските кръгове на тази битка се гледа като на борба между съперници за африканските владения на Царството на Земята — каза Йоланте. — Себастиан се опитал да убие противника си и изгубил. Не е изчезнал. Заради безочливата му постъпка бил пратен в Ереб.
— Себастиан бил много близък с братовчедка си Изабела — каза Мей. — По-късно тя се омъжила за представител на Хабсбургите и станала второстепенна кралица. Като такава натоварила един слуга да разбере какво се е случило със Себастиан. Когато той най-сетне и докладвал, използвал много специфичен и особен език — а, ето го.
Мей увеличи изображението и започна да превежда:
— „В царство на пълен мрак, в компанията на Смъртта и Страданието" — повтори Мей. — Попадала съм на този израз във връзка с Ереб.
— „На петдесет мили източно от големия робски пазар Ал Джазер“ — каза Зоуи. — Къде е Ал Джазер?
— Това е лесно — отвърна Мей. — Град Ал Джазер и днес е известен под същото име, само че произношението се е променило. Ал Джазер е Алжир.