Направиха проверка на собствеността на земята в района източно oт Алжир.
И наистина, там имаше огромна площ частна земя, на която се намираше гигантска открита мина. Според регистрите тя бе собственост на англо-френската минна компания „Брипаризи“.
— Компания, чийто директорски борд се състои от представители на царски семейства — каза Йоланте. — Дами, мисля, че току-що открихме Ереб.
Зоуи се задейства веднага.
Обади се на Стреч и Мечо Пух в Индия и след осем часа се срещна с тях в Малта, в средата на Средиземно море и само на няколкостотин километра от Алжир.
Снабдиха се с оръжия и прегледаха сателитни снимки на крайбрежието седемдесет и пет километра източно oт алжирската столица.
Зоуи увеличи снимката с мината и някакви бетонобъркачки, които сновяха непрекъснато нагоре-надолу по спиралния й път.
Все още беше тъмно, 4:45 сутринта.
— Нямаме нито секунда за губене — каза тя. — Тръгваме веднага.
И тъй, близо три дни след като Джак беше отвлечен в Лондон, под прикритието на мрака, облечени в черни водолазни костюми, с очила за нощно виждане, маскирани лица и автомати МР-7 със заглушители, Зоуи, Стреч и Мечо Пух изпълзяха на пустия бряг на Алжир на няколко километра от мистериозната мина.
Щом стъпиха на сушата, зарязаха водолазната екипировка и изминаха останалия път пеша, насочили се към древния непристъпен затвор, в който се намираше Джак.
Огромният кратер беше притихнал в нощта, но не и замрял.
Автоматизираните му бетонобъркачки не спяха, а продължаваха да се движат в нощта нагоре-надолу по спиралния път и до кея на брега.
Зоуи, Мечо Пух и Стреч се движеха в перфектен синхрон към мината, като се прикриваха един друг.
Охраната беше разположена в два стражеви пункта в срещуположните краища на мината — единият гледаше към морето, а другият към вътрешността.
Охраната така и не видя трите фигури, които скочиха на една бетонобъркачка, която се връщаше празна от кея към мината; така и не ги видя как се покатериха бързо на камиона и се скриха в миксера му.
Камионът продължи надолу по пътя и кръглия навес в средата на кратера.
След десет минути камионът се спусна в пещерата затвор.
Докато се движеше надолу с платформата по спусналите се подпори, Зоуи, Мечо Пух и Стреч надникнаха навън и видяха огромната зала на километър и половина под повърхността.
Видяха многоетажния замък, който стърчеше от скалата и доминираше над всичко. После видяха моста над езерото течен камък, водещ към Стената на страданието.
— Мили боже — промълви Зоуи и потръпна, докато гледаше ужасната Стена.
— Ето там — шепнешком каза Стреч и посочи. — Най-долният ред. В средата.
С очилата за нощно виждане Зоуи проследи накъде сочи Стреч и го видя, наполовина потънал в каменна плоча, със затворени очи, спящ.
Джак.
Шест облечени в черно фигури стояха в мълчалив кръг в центъра на пещерата и очакваха платформата с камиона. Малкото предупредителни лампи по ръба на платформата светеха слабо, хвърляйки дълги сенки в пещерата.
Асансьорът спря…
…и Зоуи, Стреч и Мечо Пух изскочиха от бетонобъркачката и откриха огън със заглушените си оръжия, като повалиха и шестимата за миг.
Тримата спасители скочиха от камиона и се втурнаха по моста към Стената на страданието.
Зоуи стигна първа до Джак и докосна нежно челото му.
— Джак — прошепна тя. — Аз съм.
Очите на Джак се отвориха уморено, а после се разшириха от внезапната надежда.
— Зоуи!
— Ш-ш-ш. Трябва да те свалим оттук — изсъска тя.
Безумецът Рубълс до Джак се събуди.
— Я, здрасти…
Стреч му запуши устата с длан.
Зоуи огледа плочата от течен камък на Джак и се намръщи.
— Не очаквах това. По дяволите. Как да те извадим от камъка?
— Трябва да го нагреете много внимателно — обади се далечен глас от тъмния замък, надвиснал над пещеpaтa.
Зоуи, Стреч и Пух се обърнаха…
…и всички светлини в мината, както на повърхността, така и долу, се включиха едновременно.
Заслепени, те свалиха очилата за нощно виждане… и видяха Яго, застанал на главния балкон на подземния си замък, заобиколен от двайсет въоръжени стражи, насочили оръжията си към тримата неканени гости.
Яго се усмихна.
— Но не е нужно да се безпокоите за това. Скоро ще правите компания на капитан Уест в страданията му. Хвърлете оръжията. Глупавата ви спасителна акция приключи.
Зоуи, Стреч и Мечо Пух пуснаха оръжията си.
— О, сега загазихте, сериозно загазихте — каза Рубълс. — Беда, беда, беда.