— В Италия.
— Имам един въпрос — каза Найт.
— Давай.
— За него е. — Найт кимна към Хадес.
Зададе въпроса си и Хадес му отговори.
— Тогава да действаме — каза Черния рицар. — Само че се налага да направим едно спиране по пътя.
Прибраха вещите на Джак от замъка на Яго — пожарникарската каска, телефона и оръжията му.
— Джак — каза Зоуи. — Ами затворниците? Няма ли да ги освободим?
— Прекрасната дама е права — побърза да се обади Рубълс от плочата си. — Прекрасна дама. Умна дама. Мила дама.
Джак погледна Рубълс и всички други окаяни затворници, вградени в Стената. После се обърна към Хадес.
— Не знаем какви престъпления са извършили, за да се озоват тук. Можем да освободим убийци или нещо по-лошо.
Хадес кимна.
— По-лошо. Например господин Рубълс е прословут случай. Той беше иконом на дребна кралска фамилия в Люксембург. Докато главата на фамилията отсъстваше, Рубълс убил и изял жената на господаря си, двете му малки деца и кучето.
— Изял ги? — Джак зяпна с ужас Рубълс.
Затворникът сведе свенливо очи.
— Най-много ми хареса месото на децата. Много крехко.
Джак поклати глава.
— Да тръгваме.
Тръгнаха, но преди това направиха още нещо.
Един последен акт, свързан със Стената на страданието. Оставиха на заеманото от Джак място друг, поставен в плоча течен камък.
Яго.
Вграден в ужасното вещество и монтиран на стената.
Джак застана пред тъмничаря, който беше прикован и бесен.
— Надявам се новият изглед към царството ти да ти харесва.
После се обърна и се отдалечи, стъпките му отекваха в огромната пещера.
Рубълс задрънка до Яго.
— Виж ти, виж ти. Каква чест, огромна чест. Самият Робски цар до мен, лично до мен…
Яго зави протестиращо, когато Джак и останалите си тръгнаха и изгасиха лампите, като оставиха него, Рубълс и Стената на страданието в пълен мрак.
ЗАМЪКЪТ НА ЗЛАТНАТА ОСМИЦА
ОСТРОВ ИСКИЯ, БРЕГЪТ НА АМАЛФИ,
ИТАЛИЯ
29 НОЕМВРИ, 19:30
След като Сфинкса напусна замъка Арагон с Лили, Дион и рицарите се оттеглиха. Но преди това Дион застана пред клетката на Алби, сграбчи кървящата му китка и я обгори със запалка за пури. Алби изрева от болка.
Дион се усмихна.
— Хайде, стига. Не бива да те оставяме да ти изтече кръвта, преди да е започнало истинското забавление. Ще продължим ободряващия разговор утре вечерта.
После остави Алби отпуснат, задъхан и плувнал в пот, облегнат на решетките на увисналата над пропастта клетка.
Алби прекара дълга изпълнена с болки безсънна нощ, притиснал китка в тениската си. Дясната му ръка още стърчеше през дупката, изпълняваща ролята на окова.
На следващата сутрин Дион и рицарите отидоха на континента и останаха там почти целия ден. Говореха си за коронацията на Дион.
Няколко скуайъри бяха оставени да пазят Алби и замъка. От време на време някой от тях идваше и тикваше мокра гъба в устата му. Алби изсмукваше всяка капка вода, която успяваше.
Освен това чу скуайърите да споменават празнично пиршество в близкия Неапол, на което щели да бъдат рицарите и Дион — с красиви моделки, които да им пълнят чашите и "да се грижат за нуждите им".
Привечер Дион и рицарите се върнаха в замъка с катер. Рицарите не бяха от хората, които се напиват и безчинстват. Йегер Айнс не би позволил подобно нещо. Дион обаче леко плетеше крака.
Морската порта се затвори и Айнс се обърна към Дион.
— Ще се върнем ли горе, ваше величество?
Нарочно наблегна на титлата. Обръщения като "ваше височество" се използваха за по-нископоставени членове на царските фамилии — принцове, принцеси и царици, които са получили короните чрез брак. „Ваше величество“ беше запазено единствено за царете.
Коронацията беше извършена в утвърдено и много старо царско имение на континента. Тримата други владетели — Орландо и Царете на Морето и Небето — участваха чрез видеовръзка, тъй като церемонията можеше да се изпълни единствено в тяхно присъствие.
Дион вече бе официално Цар на Долния свят.
— Предполагам, че изгаряте от желание да се видите отново с господин Калвин — каза Йегер Айнс.
Дион плесна с ръце.
— Абсолютно.
Слушалката на Йегер Айнс се включи.
— Да? — каза той в микрофона си.
— Сър, радарният контрол е. Току-що засякохме приближаващ въздушен сигнал. Вертикален. Приближава бързо. — Радарният контрол беше високотехнологичен комуникационен и команден център, разположен на самия връх на острова, и на него винаги имаше двама старши скуайъри.