А след като оцелелите напуснаха острова в нощта, двете торпеда направиха завой и се насочиха обратно към замъка Арагон.
Това беше последната част от план Делта — унищожаване на острова и атакуващите го.
Когато удареха основата на скалата, заредените с мощния експлозив SDX торпеда щяха да разрушат цялата северна част на острова с новия и стария замък, както и Залата на Кръглата маса.
Докато двете торпеда се носеха към Иския, набирайки скорост, пред тях внезапно паднаха две примамки, пуснати от увисналия във въздуха самолет.
Торпедата се забиха в тях и се взривиха на сто метра от брега, като вдигнаха във въздуха два огромни, но безобидни гейзера вода…
…и Замъкът на Златната осмица остана непокътнат и в ръцете на Алойзиъс Найт и Джак Уест-младши.
Само след минути Зоуи, Хадес и Скай Монстър пристигнаха във водния хангар, след като слязоха от танкерите, които бяха отвлекли и забили в острова.
Скай Монстър беше поел управлението на онзи, който бе заседнал в южния край на Иския; Зоуи в компанията на все още слабия Хадес беше на кормилото на втория, който бе разбил морската порта. Двамата бяха отлетели назад в намиращия се на кърмата мостик, когато корабът им беше улучен от торпедото на Йегер Айнс, но бяха в достатъчно добра форма, за да успеят да се качат на една спасителна лодка.
Щом се увериха, че владеят положението в Залата на Кръглата маса, Джак и Алойзиъс слязоха с товарния асансьор в хангара.
Видяха самолета и подводницата, както и още няколко плавателни съда. Разбитата порта зееше и през нея се виждаха водите на Средиземно море и брегът на Италия, който светеше в нощта.
Водата в хангара беше неподвижна като стъкло.
Зоуи погледна разтревожено Джак.
— Мислиш ли…?
Изведнъж на неподвижната повърхност изскочиха две фигури с водолазни костюми, които държаха трета.
Мечо Пух и Стреч… с отпуснатия Алби между тях.
— Той добре ли е? — Джак забърза към края на дока.
Стреч свали дихателната си маска.
— Копелетата са му отрязали едната ръка. Но е жив.
Мечо Пух изгледа кръвнишки Алойзиъс Найт.
— Не мога да повярвам, че ни нави да се спуснем в онзи танк. Можеха да ни свалят като едното нищо.
— Реших, че ще са прекалено шокирани да видят собствения си танк, за да се сетят да стрелят по него — отвърна Алойзиъс, докато Зоуи и Джак издърпваха тримата от водата.
Това не беше съвсем вярно.
Танкът не беше точно онзи на рицарите. Джак и Алойзиъс бяха взели този от Малта на път към Иския.
Хадес бе отговорил утвърдително на въпроса на Найт дали Малта има танкове като използвания в Лондон. Република Малта наистина притежаваше няколко бойни танка „Чалънджър“. Не беше задължително да е абсолютно същият танк, а само да прилича на него.
— Краткото отбиване до Малта си заслужаваше — каза Алойзиъс. — Шокът е безценно нещо.
Мечо Пух поклати глава и се обърна към Джак.
— Къде изкопа този тип?
— Той ме намери. Плашилото го е изпратил.
Слагането на Пух и Стреч в танка имаше две цели. Едната беше да са в хангара, ако битката се пренесе там.
Втората бе нещо, за което ги беше предупредил Хадес — че ако бъдат атакувани, рицарите могат да хвърлят евентуалните си пленници във водата.
Джак огледа чуканчето на лявата ръка на Алби. Стреч и Пух набързо бяха превързали с мокри бинтове обгорената рана, но трябваше да й се обърне по-сериозно внимание.
Алби трепереше oт шока.
— Л… Л… Лили… — заекна той. — Някакъв тип на име Сф… Сфинкса я взе… и те… убиха Джулиъс.
— Джулиъс е бил тук? — изненада се Джак.
— Искаше да им го върне за Лаки. Но беше прекалено обсебен от желанието да отмъсти и те го хванаха и го убиха.
— О, Джулиъс… — прошепна Джак. Изобщо не беше помислил за подобно нещо, а трябваше да се досети, че Джулиъс ще иска да се разправи с онези, които така брутално бяха убили брат му. И го беше направил. — Почивай в мир с Лаки.
— Но за нас няма почивка — каза Зоуи. — Майка ти и Йоланте вече би трябвало да са в Южна Америка. Йоланте забеляза нещо в онова писмо на Франсис Дрейк до кралица Елизабет. Изпратих ги да се срещнат с Никой, докато ние те спасяваме.
— Нима двете с Йоланте работите заедно? — изуми се Джак.
— Дори аз мога да прощавам. Накрая — отвърна Зоуи.
— Джак. Моля те! Трябва да намерим Лили — загрижено каза Алби. — И онзи тип Сфинкса.
— Сфинкса — тихо повтори Джак. Помнеше човека, когото беше видял в Ереб.