След час, на дълбочина метър и осемдесет, сондата удари метал.
Когато тинята се слегна, видяха на екрана новосъздадена на морското дъно дупка, а в нея…
…стар железен ковчег, покрит с петвековна ръжда.
Никой подсвирна.
— Усмихни се, Комптън-Джоунс. Историци и ловци на съкровища търсят това нещо вече петстотин години. Току-що откри вечния дом на сър Франсис Дрейк.
Йоланте се ухили и в същото време някъде над тях се чу глухо бум.
Никой рязко се обърна.
— Какво беше това?
Натисна няколко копчета и извика на монитора картина от охранителната камера на „Бети“.
На източния хоризонт се виждаше военен кораб, приближаващ към тяхната позиция.
Разрушител.
Флагът му показваше, че е бразилски.
— Бразилски военен кораб? — изненада се Никой.
— Сигурно е извикан от Католическата църква — каза Мей. — Кардинал Мендоса…
Главното оръдие на разрушителя изтрещя и един снаряд падна край „Бети“ и вдигна гейзер във въздуха. Оръдието стреля отново и картината на екрана се смени с шум.
— Господи… — промълви Мей и посочи през купола на левия борд на „Паяка".
Йоланте и Никой проследиха погледа й…
…и видяха "Бялата Бети", чисто новия кораб на Никой — с крана на кърмата и хидроплана, все още закрепен на носа — да се спуска в сумрака с огромна дупка в борда, сякаш на зловещ забавен кадър, преди да легне с глухо тупване на дъното недалеч от тях.
— Ох, по дяволите, по дяволите, по дяволите…! — заpyгa Никой.
Йоланте се взираше в потъналия кораб.
— В капан сме.
След секунди чуха бръмчене и нещо профуча с невероятна скорост покрай тях, оставяйки след себе си дълга диря от мехурчета.
— Това да не беше…? — започна Йоланте.
— Да — каза Никой. — Торпедо. Мамка му, пускат торпеда по нас!
С поддържащия кораб на дъното на делтата и бързо приближаващия бразилски разрушител, изстрелял поне едно торпедо по тях, Никой отново се задейства.
Започна да превключва прекъсвачи по конзолата и подводницата им се спусна над разкопания вече оловен ковчег.
— Какво правиш? — попита Мей.
— Онова, което каза да направим Джак — отвърна Никой. — Вземаме онова, за което сме дошли, и се опитваме да се ометем с него.
Коремът на подводницата спря точно над ковчега.
— Ще създам малък въздушен джоб около капака — каза Никой.
Натисна още няколко копчета и спусна от корема на "Паяка" малък надуваем балон, докато той не покри изцяло ковчега и дупката му.
След това натисна копчета с надпис ВЪЗДУШНО ЗАПЕЧАТВАНЕ и Мей и Йоланте чуха съскане на въздух, минаващ по маркучи.
Секунди по-късно на конзолата светна зелена лампичка: ПОСТИГНАТО ПОЛОЖИТЕЛНО НАЛЯГАНЕ — ВЪЗДУШНО ЗАПЕЧАТВАНЕ ЗАПОЧНАТО.
После без никакво колебание Никой отвори долния люк на "Паяка" и вместо през него да нахлуе вода, точно под тях… в гроба си, в малък въздушен джоб… с гладка, тъмна, леко извита повърхност, от която капеха капки…
…лежеше отдавна изгубеният ковчег на сър Франсис Дрейк.
Ковчегът беше странно красив. Дълъг, черен и твърд, той дори изглеждаше тежък.
Беше изработен така, че да потъне и да си остане потънал.
По тъмния му капак проблясваха капки вода.
— Нямаме много време — каза Никой, скочи в дупката до ковчега и стъпи на тинестото дъно.
С пъшкане забута тежкия капак и успя да го отвори.
Отвътре ги гледаше бледият сух труп на набит червенокос мъж с британска морска униформа от шестнайсети век.
— Сър Франсис Дрейк — промълви Мей. — Най-великият мореплавател в британската история.
Йоланте гледаше в друга посока — за идващи торпеда.
— Оценявам благоговението ви, но по-добре да не се мотаем тук.
Благодарение на херметично затворения ковчег тялото на Дрейк беше изумително добре запазено — кожата и косата, макар и изсъхнали и чупливи, бяха непокътнати. Затворените му очи бяха потънали в орбитите, от което лицето му приличаше на скелет. Но като се изключеше това, сър Франсис Дрейк изглеждаше точно като в деня на смъртта си.
В скръстените на гърдите му ръце имаше плик с надпис E.R.
— Елизабет Регина — каза Мей. — Това е. Това е местоположението на трите тайни града.
Никой грабна плика от мъртвите ръце на Дрейк и го отвори.
Вътре имаше лист от лен.
Бърз поглед показа три координати, изписани с почерка на Дрейк, всеки с анотация: