— Невероятно — ахна Мей. — Точните координати и на трите…
— Пазете се! — внезапно извика Йоланте.
Фзззз!
Още едно торпедо. Мина толкова близо, че този път „Паяка“ се разклати.
Никой започна да се качва обратно в подводницата.
— Да вървим — каза той. — Може все още да имаме шанс да се махнем…
Така и не довърши изречението, защото точно тогава се появи трето торпедо и улучи „Паяка“.
„Паяка“ подскочи диво, когато торпедото се взриви. Всички полетяха настрани.
Два от стъклените куполи на малката подводница се пръснаха навътре. Зелена вода започна да нахлува в кабината.
Щеше да я напълни за секунди.
Мей се огледа трескаво. Нямаше къде да избягат.
Бяха заседнали на морското дъно, поддържащият им кораб беше потопен, а подводницата се пълнеше с вода.
Бяха мъртви. Нямаше измъкване от това.
— Насам! — извика Никой и помъкна двете с Йоланте към въздушния балон около ковчега и дупката му, като в същото време грабна две кислородни бутилки и маски, окачени на стената.
— Какво правиш? — извика Мей през рева на нахлуващата вода.
— Няма време за обяснения! Хвани се за мен и задръж дъх! Ще те водя.
И Мей пое дълбоко дъх, затвори очи и скочи през широкия люк, а „Паяка“ се напълни изцяло с вода.
Секунда по-късно, със затворени очи и водена от Никой, Мей стъпи на твърда повърхност и внезапно — за своя изненада — усети сух въздух върху лицето си.
— Можеш да си отвориш очите. — Гласът на Никой леко отекваше.
Мей отвори очи…
…и откри, че е клекнала в железния ковчег на сър Франсис Дрейк, стъпила доста непочтително върху трупа на мореплавателя. Главата й опираше във вътрешната страна на извития капак.
Капакът все още беше леко избутан настрани… но вътрешният му свод сега бе пълен с въздух от кислородните бутилки, които Никой бе грабнал, докато напускаха „Паяка", и които беше изпуснал в ковчега.
Никой и Йоланте също бяха в тясното пространство, водата стигаше до вратовете им. Единствената светлина беше бледото сияние от водолазния часовник на Никой.
— Хубав въздушен джоб — отбеляза впечатлената Йоланте. — Кажи ми, как така си необвързан? Ти си истински еднорог.
— Стъпили сме върху сър Франсис Дрейк — каза Мей.
— Мисля, че няма нищо против — отвърна Никой. — Бил е точен тип.
— И какво ще правим сега, умнико? — попита Йоланте. — Корабът ни потъна, подводницата също.
Никой я погледна и каза:
— Имам план за в краен случай.
След десет минути бразилският разрушител пристигна на мястото, където беше потънала „Бялата Бети“.
Моряците надничаха през бордовете му и търсеха потопения кораб, подводницата му и евентуални оцелели.
И изведнъж зад кърмата на разрушителя, сред кипнала пяна и мехурчета, подобно на изхвърчала тапа на шампанско, от вълните се появи хидроплан.
Направо изскочи от водата, повдигнат от плавателните си понтони.
На Никой, Йоланте и Мей им трябваха пет минути да доплуват до потъналата „Бети", като се редуваха с кислородните маски. След това се бяха качили за привързания към носа на кораба хидроплан.
После Никой беше прерязал въжетата с ножа си.
Хидропланът със своите плавателни понтони и херметичен двигател се понесе нагоре към повърхността.
Веднага щом изскочиха от водата, Никой включи двигателя, перката на самолета оживя и след секунди хидропланът вече се отдалечаваше oт разрушителя; ускори до нужната скорост и се издигна в небето преди тромавият военен кораб да успее да се обърне и наполовина.
— Йоланте! Прати на Джак координатите на трите града! — извика Никой през шума на двигателя, след като бяха в безопасност във въздуха. — Мей! Открий кои от трите координати ни дават местоположението на Ра. Това е мисията ни!
Йоланте бързо щракна снимка на бележката на Дрейк, изпрати я като съобщение по сателитния си телефон и извика:
— Изпратено!
— Мей? — попита Никой.
Мей вкарваше координати в джипиеса на самолета.
— Тези — извика тя и посочи бележката на Дрейк.