Нямаше значение.
Без да има къде другаде да отиде, водата покри лицето на Съни Малик, изпълни изцяло камерата…
…и докосна очите на Медуза.
Реакцията беше мигновена.
Изпълващата камерата вода моментално стана тъмна, заразена от сивата прах.
Втвърди се около Малик, скова го като първия му подчинен и го загроби жив в негов личен кошмар.
Освен това се втвърди в цялата камера. За бъдещите поколения тя никога нямаше да съществува. Ceгa камерата представляваше плътен сиво-черен камък.
Джак Уест-младши и Алойзиъс Найт се катереха отчаяно в шахтата.
Водата се изливаше върху Джак.
Алойзиъс погледна с опасение надолу.
Видя как нивото на водата се надига по шахтата като някакъв прегладнял и неуморим звяр…
…и после за негов ужас става тъмносива.
— Джак…!
Водата беше само на четири метра под тях и се надигаше бързо.
И изведнъж краката на Джак изчезнаха някъде и вместо тях се появи ръката му, която сграбчи Haйт за китката и го измъкна от шахтата до подножието на отвесна скала.
Захапали мундщуците, Джак н Алойзиъс се отблъснаха от дъното и заплуваха с всички сили по-далече от отвора на шахтата.
Плуваха и плуваха с широки силни загребвания, докато не се отдалечиха на шест, после на десет метра от основата на скалата.
И тогава с ужасен експлозивен звук, сякаш някаква огромна змия се опитва да се добере до тях, от отвора на шахтата се появи гигантски сиво-черен пръст и щръкна на цели шест метра във водата.
Но не беше достатъчно силен да стигне до тях и докато се втвърдяваше, падна като на забавен кадър на морското дъно сред многото други скали и камъни, лежащи там.
Джак и Алойзиъс изплуваха на повърхността.
Задъхани, но живи.
Гигантски луксозен кораб мина покрай тях и наду сирената си, докато се насочваше към калдерата. Чу се пулсираща танцова музика.
Алойзиъс измъкна Боздугана от колана си и го вдигна.
Изгледа кръвнишки Джак.
— Честно, ще убия Плашилото, задето ме забърка с теб.
АПАРТАМЕНТЪТ НА ХАДЕС
РИМ, ИТАЛИЯ
30 НОЕМВРИ, 15:00
Алби Калвин седеше сам в стая, пълна с компютри и комуникационно оборудване. Лявата му китка беше бинтована и той пишеше само с дясната си ръка.
Намираше се в тайния апартамент на Хадес в Рим.
Разбира се, „малкото“ скривалище на Хадес изобщо не бе малко. Заемаше цял етаж на стара сграда и през прозореца Алби виждаше Колизея и Форума, а в далечината и Ватикана.
Зоуи и Хадес работеха в други стаи, като следяха Джак и останалите по света.
Макар и ранен, Алби не го свърташе на едно място от желание да помогне на мисията и затова се отдаде изцяло на задачата, с която го бе натоварил Джак — да открие Олтара на космоса и естеството на ритуала, който трябва да се изпълни там.
Започна с документите, взети от Йоланте от Кралския архив.
Първият беше много стар свитък на иврит с приложен превод. Заглавието му гласеше ИСТИНСКО БИТИЕ 22.
— Истинско Битие ли? — каза Алби на глас.
Както знаеше, книгата, която хората познаваха като Библията, изобщо не беше един завършен и хомогенен текст.
Тя представляваше разнородна компилация от писания, евангелия и свитъци, дело на мнозина (често неизвестни) автори и събирани в продължение на триста години преди и след раждането на Христос.
И това без да се броят множеството редакции, правени в арабските библиотеки и европейските манастири през следващите хиляда години.
Този свитък, изглежда, беше глава от първата книга на Библията — Битие.
Битие 22.
Главата беше позната на Алби — в нея Бог изпитал Авраам, като му заповядал да убие сина си Исаак. Авраам се подчинил, но Бог се намесил в последния момент и го спрял.
Алби прочете тази версия:
— О, ама че извратена история — каза Алби. — Нищо чудно, че са я пренаписали.
Благочестивият и благороден Авраам, бащата на трите големи религии на Близкия изток, беше убил собствения си син вместо себе си.