Джеймс Хоуган
Трите заповеди на Създателя
ПРОЛОГ
ТЪРСАЧЪТ
1,1 милион години пр.Хр.
1000 светлинни години от Слънчевата система
Ако по онова време имаше английски говорещи човешки същества, те навярно биха нарекли космическия кораб „търсач“. Непилотиран, почти миля дълъг, с аеродинамична форма за преминаване през планетарните атмосфери, той функционираше, управляван изцяло от компютри. Чуждата цивилизация беше високоразвита, а компютрите — с изключителни възможности.
Планетата, на която търсачът пристигна след дългогодишно странстване, беше четвъртата от системата на една звезда, носеща името на царя на митичен род чужди богове, и би могла съответно да бъде наречена Зевс IV. Не беше кой знае каква гледка — безвъздушно, безжизнено кълбо от ерозирали скални образувания, безброй каменни късове и отломки от стари сблъсъци с метеорити и обширни пространства, покриви с вулканична пепел и прах, — но орбиталните сонди и апаратурата, спусната на повърхността, откриха слой, богат на титан, хром, кобалт, мед, манган, уран и много други ценни елементи, концентрирани в резултат на термично-флуидните процеси, протекли в ранната история на планетата. Такова природно изобилие от метали можеше да осигури широкоразгърнато производство, което не изисква голям брой процеси на ядрено превръщане, с други думи — много икономично, а предназначението на кораба беше да търси именно това. След като приключиха анализа на предварителните данни, управляващите компютри подбраха място за кацане, съставиха и предадоха у дома съобщение за своите открития и намерения и включиха програмата за спускане.
Малко след кацането цяла менажерия от роботи, снабдени с образни дешифратори, спектрометри, анализатори, химически сензори, скални пробатори, радиационни монитори и уреди за различни манипулации, се изсипаха от кораба и се пръснаха из околността да изследват набелязаните от орбита характеристики на повърхността. Получените данни бяха предадени на кораба, където бяха обработени, и не след дълго оттам излязоха следващите групи от верижни, крачещи и колесни роботи, които започнаха да копаят, сондират и транспортират руда и различни материали на мястото, където други машини бяха започнали да строят спомагателна термоядрена екстракционна фабрика. След това беше изграден цех за производство на детайли, последван от цех за монтаж: на детайлите, и стъпка по стъпка спомагателната фабрика прерасна в напълно оборудван универсален завод, снабден със собствени управляващи компютри. Главните програми от корабните компютри бяха възпроизведени в компютрите на завода, които по този начин станаха самостоятелни и поеха управлението на операциите в района. Тогава заводът започна да произвежда нови роботи.
Понякога, разбира се, нещата не вървяха точно така, както беше предвидено, но чуждите инженери бяха създали свой двойник на Мърфи и бяха включили в плановете си неговия закон. Роботи по поддръжката отстраняваха повредите и следяха за обичайното износване на съоръженията в завода. Специални програми откриваха неизправностите, причинили производствения брак, и регулираха машините на допустимото отклонение. Аварийни бригади извършваха ремонт на повредените машини. Специализирани роботи-чистачи бродеха из околността и търсеха отпадъци, захвърлени части и всевъзможни материали, подходящи за повторна обработка.
Времето минаваше, заводът не спираше и популацията от роботи растеше по брой и разновидности. Когато достигна критична численост, един смесен контингент се отдели от центъра на дейността и се премести на няколко мили да строи втори завод, точно копие на първия, като в началото използваше материали, доставяни от завод 1. Когато завод 2 стана самостоятелен, завод 1, след като беше изпълнил първоначалната си задача, премина на общопроизводствен режим и започна да произвежда стоки и материали, които в бъдеще щяха да бъдат изпратени на далечната родна планета.
Докато завод 2 повтаряше процеса и полагаше основите на завод 3, смесеният контингент от завод 1 събра инструментите си и се придвижи, за да започне строежа на завод 4. По времето, когато завод 4 беше готов и заработи, заводи 5, 6, 7 и 8 вече добиваха очертания, завод 2 беше преминал на общопроизводствен режим, а завод 3 строеше първия от флотилията товарни кораби за транспортиране на складираната продукция на родната планета. Тази самовъзпроизвеждаща се структура бързо щеше да се разгърне и да превърне цялата повърхност на Зевс IV в напълно автоматизиран промишлен комплекс, предназначен да снабдява далечната чужда цивилизация със суровини от местни източници.