— Здравей, Франк. Отдавна не сме се виждали. Как е? Абакоян говореше спокойно, но настоятелно. Лицето за момент сви вежди, после разпозна човека отсреща.
— Виж ти, Хари! Всичко е нормално. Как я карат частните детективи?
Абакоян никога не се появяваше публично и благодарение на това можеше да използва цял списък псевдоними.
— Изкарвам си хляба. Слушай, трябват ми бързо някои данни. Условията и заплащането — както обикновено. Става ли?
Франк го погледна крадешком.
— Мога ли да попитам за какво са ти?
— За нищо, от което би загубил съня си — семейна история. Нужно ми е да разбера чия е една кола, видяна на две-три места. Обичайните съпружески подозрения. Франк облиза устни и кимна.
— Добре. Дай ми номера.
— Регистрация Ню Джързи КОУ27–86753.
— Почакай една минутка.
Франк се извърна и включи друг терминал извън екрана. Абакоян извади писалка и бележник и забарабани с пръсти по терминала, докато чакаше.
— Е? — попита той, когато Франк най-сетне се върна на екрана.
— Регистрирана е на името на мисис Марион Кирсън, 2578 Мейпъл Драйв, Оринджтън — каза Франк. — Искаш ли подробности за колата?
— Имам описанието. Отдавна ли е регистрирана на този адрес и има ли някакви протоколи за произшествия?
— Подменяна последователно през последните три години. Няма злополуки.
— Други превозни средства, регистрирани на същия адрес? Каква информация имаш за водачите?
— Много добре, след малко слизаме — каза Дру Уест пред екрана на терминала във всекидневната на апартамента на Замбендорф.
Той прекъсна връзката, обърна се и съобщи:
— Беше Грейвс, заместник-управителят. С Клариса са долу. Хората от Ен Би Си са Напълно готови и ни чакат.
Д-р Озмънд Периера, мъж на средна възраст с рядка коса, светлокафяво сако и папийонка, пушещ турска цигара с гравирано сребърно цигаре, поднови разговора от фразата, която сигналът беше прекъснал. В предговорите и биографичните бележки на най-нашумелите му псевдонаучни книги го представяха като откривател и учител на Замбендорф, а той безспорно беше един от най-преданите му ученици.
— Едно от най-интригуващите неща на Марс ще бъде възможността да се потвърди, че екстрасензорната информация наистина се предава по начин, неограничен от каквато и да е проява на затихване обратно пропорционално на квадрата на разстоянието. Въпреки че опитите на Земята навеждат на мисълта, че силата на полето изобщо не отслабва с разстоянието, имам чувството, че досега мащабът просто е бил твърде скромен, за да се отчетат някакви различия. В края на краищата, макар че се впускаме в съвсем нова феноменологична сфера, не трябва да си позволяваме да загубим чувството си за реалност и научна правдоподобност, нали?
Замбендорф примигна и потърка нос с опакото на ръката си. Способността на Периера да изнамира най-невероятни обяснения на изявите му и нещо повече — да им вярва напълно безрезервно и безкритично, постоянно изумяваше даже самия него.
— Интересна мисъл — съгласи се той. — Възможно е също така отдалечеността на отрицателните влияния да има благоприятен ефект върху повторяемостта.
Периера вдигна ръка и започна несъзнателно да си играе с папийонката, докато обмисляше предположението. Беше интересно — безспорно нещо, което досега не беше му хрумвало.
— Бих могъл да съставя тестове за изследване на зависимостта от разстоянието, които да се провеждат по време на пътуването — каза той замислено. — Това би могло да ни достави много информация.
— Да, защо не — съгласи се Замбендорф.
Периера се обърна към Бейнс Хендридж, чернокос, гладко обръснат мъж с вид на колежанин, който беше с обичайното си напрегнато изражение. Хендридж беше дошъл в „Хилтън“ рано сутринта, за да съобщи лично новината за решението на Съвета на ДЖЕСЕК относно проекта за Марс и да покани Замбендорф и колегите му на обяд с някои от другите директори.
— Доказано е, че проявите на паранормалните феномени се различават от видимите на по-земно, материално равнище на съществуване по това, че повторяемостта им зависи от наличието на отрицателни и критични влияния — поясни Периера. — Ефектът може да се предскаже от елементарната квантова механика, която доказва взаимната зависимост между наблюдателя и наблюдаваното.
Хендридж кимна, като изслуша обяснението, и сякаш стана още по-напрегнат.