Джаксън сияеше, докато Замбендорф се кланяше наляво и надясно и приемаше поздравленията, преди да седне пред ниската, със стъклен плот маса, после зае мястото си и се отпусна в непринудена поза.
— Добре дошъл в нашето предаване, Карл. Предполагам, че всички се питат какви ли изненади си ни приготвил тази вечер.
Джаксън замълча, за да даде възможност на аудиторията и на телевизионните зрители да се настроят за това, което предстоеше.
— Беше ли… ммм… беше ли изненадан от малката демонстрация на улицата, когато пристигна?
— О, аз никога от нищо не се изненадвам.
Замбендорф се ухили и погледна очаквателно аудиторията. След секунда-две беше възнаграден с гръмогласен смях.
Джаксън се усмихна по начин, който говореше, че той самият не по-зле знае това.
— Все пак, Карл, сериозно, от време на време чуваме някои страховити предупреждения от определени слоеве на религиозната общност относно твоите способности и начина, по който ги използваш — че се намесваш в области, откъдето нищо добро не може да излезе, че обладаваш сили, които не ни е дадено да владеем, и други подобни… Какъв е твоят отговор на тези страхове? Безпочвени ли са? Има ли нещо в тях, за което хората трябва да научат?
Замбендорф сви за секунда вежди. Това винаги беше деликатен въпрос. Всичко, което би прозвучало като отстъпка или признание, не беше в негов интерес, но и нямаше да спечели, ако се държеше нахално.
— Мисля, че става дума за невъзможността да видим едно и също нещо, когато разглеждаме въпроса — отговори той. — Тяхното разбиране очевидно е резултат от тълкуването на действителността от религиозна гледна точка и неизбежно е повлияно от традиционните религиозни представи и предубеждения… не всички, от които, трябва да отбележа това, са съвместими с днешните възгледи за вселената и нашата роля в нея.
Той сви рамене и леко разтвори ръце, сякаш се извиняваше.
— Моето тълкуване е от научна гледна точка. С други думи, онова, което виждам аз, е просто една нова област от явления, скрити отвъд сегашните хоризонти на научното изследване. Но това не ги прави повече „забранени“ или „непознаваеми“, отколкото са били електричеството или радиото през средновековието. Те просто са „мистериозни“ — загадки, които не могат да бъда обяснени задоволително в рамките на съвременното познание, но които все пак по принцип са обясними и в подходящо време ще бъдат обяснени.
— Значи нещо, към което може би трябва да се отнасяме с респект, а не да се страхуваме — заключи Джаксън с подходящо сериозен тон.
— Нещата, които плашат хората, са най-вече продукт на собственото им съзнание — отговори Замбендорф. — Това, с което се занимаваме тук, разкрива за съзнанието едно изцяло ново прозрение. Обогатени в своето самопознание, хората ще бъдат в състояние да разбират и да управляват процесите, с които създават своите собствени страхове. Основният страх на повечето хора е страхът, че се страхуват.
— Може би изобщо не съществува истински конфликт — отбеляза Джаксън. — Не е ли възможно религиозните мистици през вековете да са достигнали интуитивно до същите процеси, които хора като теб се опитват да използват на равнището на съзнанието, на научна основа… по същия начин например, както е бил използван магнетизмът за изработване на компаси много преди някой да е знаел какво представлява? По същество всички вие може да говорите за едно и също нещо.
— Точно така смятам и аз — съгласи се Замбендорф. — Средновековната църква преследваше Галилей, но религията днес е постигнала споразумение с по-ортодоксалните науки. От този пример можем да научим много.
Замбендорф беше съвсем искрен — изводът беше неопределен, а това, което имаше предвид, беше точно обратното на това, което повечето от хората решават да приемат.
Джаксън усети, че аудиторията е получила необходимата за вечерта доза мъдри мисли и сериозна философия и реши да продължи нататък.
— Разбрах, че току-що си се върнал от едно дълго пътуване, Карл… от Аржентина. Как мина? В Латинска Америка има ли такава активност и ентусиазъм както тук?
— О, турнето беше успешно. Всички прекарахме добре, срещнахме някои много интересни хора. Да, там вече започват да работят сериозно, особено в един от университетите, които посетихме. Но ако говорим за дълги пътувания, чухте ли за следващото, което току-що беше потвърдено?