От управляващите компютри на търсача Контролната програма се взря навън посредством каналите си за въвеждане на данни и отчете, че работата е задоволителна. След щателен преглед и проверка на системите търсачът прибра основния си контингент и се изстреля в пространството да търси други светове, където да повтори цикъла.
Петдесет години по-късно
Недалече — според галактическите разстояния — от Зевс се намираше друга звезда — гореща, синкавобяла звезда с маса над петнадесет пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тя се беше образувала бързо, а периодът на съществуването й — временна отсрочка на унищожаването й под въздействието на собствената й гравитация — изискваше такова огромно изразходване на енергия, че щеше да бъде кратък. Само след десет милиона години звездата, която беше превърнала всичкия водород от външния си слой в хелий, отново започна да се свива, докато температурата на ядрото й не стана достатъчно висока, за да започне изгарянето на хелия до въглерод, а когато хелият се изчерпи, повтори процеса и започна да изгаря въглерод. Запалването на въглерода повиши още повече температурата на ядрото, а това предизвика по-бързо изгаряне на въглерода, което пък на свой ред доведе до още по-голямо нагряване на ядрото. Настъпи термоядрено издуваме, което от гледна точка на звездните времеви мащаби беше мигновено. Просто за дни звездата изригна и се превърна в свръхнова, която излъчваше милиарди пъти по-силна светлина от тази на Слънцето и избухваше дотогава, докато фотосферата й покри пространство с радиус, по-голям от орбитата на Уран, като погълна в процеса и своето малко семейство от планети.
Тези планети бяха следващите от списъка за проучване на търсача и се получи така, че корабът вече се беше насочил към тях, когато звездата избухна. Радиационният взрив го отблъсна на три милиарда мили.
Корпусът общо взето остана невредим, но вторичните рентгенови лъчи и високоенергийните елементарни частици — неща, определено пагубни за компютрите — проникнаха във вътрешността. Тъй като повечето от основните сензори бяха изгорели, навигационната система — повредена, и много от програмите — унищожени или променени, търсачът се отклони от курса си и потъна в глъбините на междузвездното пространство.
Една от бледите точици, които сега лежаха на пътя на кораба, беше жълто-бяла звезда-джудже, отстояща на хиляда светлинни години. Тя също бе обкръжена от семейство планети и на третата от тези планети потомците на един вид полуразумни маймуни бяха овладели огъня и бяха започнали да употребяват сечива, издялани с усилия от тънки каменни отломки.
Свръхновите звезди са сравнително рядко явление, което в една обикновена галактика се проявява с честота два или три пъти годишно. Но както е при повечето обобщения, и това понякога има изключения. Свръхновата, която едва не погълна търсача, се оказа първата от верижната реакция, която премина като вълна през един ограничен куп звезди с голяма маса, образували се приблизително по едно и също време. В средата се намираше една обикновена, по-стара от другите звезда, която беше родната звезда на чужденците. На тях никога не им беше хрумвало да разпрострат цивилизацията си отвъд границите на собствената си планетарна система, за което можеха само да съжаляват, тъй като това беше краят им.
Всеки си има дни, когато не му върви.
1 милион години пр. Хр.
Сто хиляди години след като беше почти унищожен от свръхновата, търсачът попадна в пространството около някаква планетарна система. Тъй като уредите за височинно наблюдение не работеха нормално, а сондите изобщо не можеха да се използват, корабът превключи направо на програмата за спускане и кацна на първото изпречило се на пътя му по-голямо тяло — замръзнало кълбо от скали, покрити с ледена кора, с диаметър около три хиляди мили, с морета от течен метан и атмосфера от азот, водород и метанови пари. Този свят в никакъв случай не отговаряше на критериите за смислена дейност, но това нямаше значение, тъй като компютърните програми, отговорни за анализа и оценката на повърхността, не работеха.
Обаче програмите, които трябваше да поставят началото на дейността на повърхността, общо взето работеха и завод 1 с всичките си запазени до известна степен основни функции скоро израсна на една издадена скала над ледения бряг на залива на немного дълбоко метаново море. Главните програми на кораба бяха възпроизведени в току-що инсталираните компютри на завода, които определиха започването на работата по завод 2 като своя първа задача. Контролната програма на завод 1 съответно поиска от информационната банка на кораба копие от файла „Как се строи завод“, който включваше серия подфайлове „Как се правят машини, необходими за построяване на завод“, т.е. роботи. И точно тук всичко се обърка.