Заедно с оригиналния подфайл „Как се прави Фред“ бяха загубени и подфайловете „Програми за въвеждане във Фред, за да бъде задействан, след като е направен“. За да компенсира недостатъкът, контролната програма предаде на планиращата програма копие от целия пакет програми, които беше открила във Фред-роботите, подбрани за източници на репродуктивна информация, а този пакет, разбира се, включваше и програмата „Как се прави Фред“. Така роботите започнаха да слизат от монтажната линия с автоматично вградена половинка от „генетичната“ си информация и се установи един цикъл, чрез който те на свой ред ставаха източник на информация, която впоследствие отново се комбинираше, за да се произведат нови Фред-роботи. Този метод вършеше работа и на контролната програма така й не й дойде на ум, че може да си спести куп неприятности, ако веднъж завинаги съхрани копията в информационната банка на завода.
Комбинирани по такъв начин, отделните части на програмата не винаги се възпроизвеждаха точно и „геномите“, образувани от тях, рядко биваха идентични — в някои липсваха части от кодовете, докато в други имаше дублиращи се части. В резултат на това Фред-роботите започнаха да придобиват странна форма и да се държат по странен начин.
Някои изобщо нямаха никакво държане, просто се строполяваха или се проваляха по време на изпитанията, за да бъдат разглобени на части и преработени. Имаше много такива.
Други, от ранната фаза, бяха генетично незавършени — „стерилни“ — и никога не бяха търсени от контролната програма за репродуктивна информация. Техният живот продължаваше, докато се повредеха или износеха и с времето този вид изчезна.
Трети се възпроизвеждаха пасивно, като предаваха половинките от подфайловете си в завода, когато планиращата програма поискваше това.
Известен брой обаче бяха наследили от корабния софтуер програмните модули, чиято функция беше да подават на планиращата програма заявки за производство на нови модели от същия тип — при това програмни модули, които включваха в себе си самоусъвършенствуваща се структура за приоритет, способна да отстоява пред системата неотложността на исканията си дотогава, докато бъдат изпълнени. Роботите от тази категория проявяваха склонност към активно възпроизвеждане — държаха се така, сякаш изпитваха непреодолима потребност да са сигурни, че техните подфайлови половинки винаги са включени в графика „Какво предстои да се направи“ на планиращата програма.
Така че когато завод 1 премина на общопроизводствен режим, роботите, в стремежа си да намерят пролуки в производствената листа, скоро обсебиха цялата налична памет и принудиха завода да не произвежда нищо друго. Същото се случи и когато завод 2 влезе в експлоатация, управляван от копията на програмите от завод 1. Същият цикъл щеше да бъде въведен и в завод 3, чието изграждане по това време беше започнало.
От скалистия бряг навътре в сушата изникнаха нови заводи. Недостатъците, наследени от най-ранния родителски софтуер, продължаваха да се проявяват в копията от копията на копията, предавани на следващите поколения, а новите заводи и смесените популации от потомството на роботите все повече се разнообразяваха по вид и функции.
Почти навсякъде материалните ресурси бяха оскъдни, а това доведе до съперничество, за каквото чуждите създатели на системата не бяха и помисляли. Заводските общности, които включваха един балансиран състав от роботи топографи, доставчици и чистачи с „апетит“, съответстващ на нуждите на завода, и които се радваха на по-благоприятно местоположение, успяваха да преживяват, ако не и да благоденстват. Завод 10 например се намираше в центъра на стар метеоритен кратер с диаметър дванадесет мили, където топлината и сътресението от сблъсъка бяха оголили изпод леда богати на метални залежи пластове. Завод 13 беше изграден в дълбока клисура, където ледът беше сравнително тънък и момееше да се издълбаят шахти до по-плътния сърцевиден материал. Завод 15 премина на процеси на ядрено превръщане за получаване на по-тежки ядра от по-леките, замръзнали в разтворено състояние в ледената кора. Но имаше и много като завод 19, който започна да се строи далече навътре на лошо избрано място сред голо ледено поле и преустанови дейността си, когато роботите за дълбок сондаж и трансмутационните реактори се повредиха и снабдяването му с насъщни материали секна.