— Карл, това не ми харесва — обади се зад него Ото Абакоян.
Замбендорф сви устни и тихичко си засвирука, докато чакаше Абакоян да продължи. За годините, през които бяха работили заедно, подобни спорове се бяха превърнали в ритуал. Абакоян изреждаше всички доводи защо не би трябвало да се забъркват и защо не могат да си позволят риска, а Замбендорф изтъкваше всички доводи защо нямат друг избор. Тогава Абакоян отново претегляше всичко и накрая неохотно се съгласяваше. Уредили теоретичните разногласия, те се захващаха да разрешат по някакъв начин проблема. Така ставаше почти всяка седмица. Абакоян продължи:
— Трябва да сме луди, за да се забъркаме. В това положение ще бъдем прекалено изложени на показ, и то в неблагоприятна за нас светлина. Нямаме нужда от подобни рискове.
Замбендорф се отвърна от прозореца и вирна брада.
— Първо, от съобщенията излиза, че идеята е наша, а и новината се разпространи навсякъде — каза той. — Не можем сега да си позволим да се измъкваме. На всичко отгоре това би унищожило доверието към нас не само от страна на обществеността, но и от страна на ДЖЕСЕК, а ДЖЕСЕК може да направи много за нас, Ото. Така че нещата не се развиха както очаквахме. Кое е новото? Не можем да се откажем, но можем да се справим.
Ото Абакоян, елегантно слаб и мургав арменец с черна коса, увиснали мустаци и ясни, тъмнокафяви очи, потри нос с кокалчето на пръста си, докато обмисляше казаното, после поклати глава и въздъхна.
— Защо, по дяволите, трябваше да ни забъркваш в това, Карл? Ти каза, че Управителният съвет на ДЖЕСЕК никога не би обърнал внимание на пуяк като Хендридж. Затова се съгласихме да приемем безумната идея — защото щели да възникнат най-различни благоприятни възможности за реклама, когато ДЖЕСЕК я отхвърли, каза ти.
Той простря нагоре ръце и погледна измъчено към тавана.
— А сега какво постигнахме? Марс! Като че си нямаме по-подходящи занимания от това да се шляем шест месеца на Марс. Наистина ли няма никакъв начин да се измъкнем?
Замбендорф равнодушно сви рамене и разпери ръце. — Разбира се, можем да се отречем от всичко и да признаем пред света, че всъщност никога не сме очаквали някой да вземе думите ни сериозно, защото именно така ще се възприеме. А колкото до по-подходящите занимания, е, може и да прекараме времето си по-добре, може и по-зле. Кой знае? Кога се е случвало медиум да провежда сеанси от Марс? Положението би могло да поднесе възможности, за които не сме и помисляли.
— Много философско — отчете Абакоян без ни най-малък ентусиазъм. Лесно му е на Замбендорф да приказва за грандиозни планове и възможности — Абакоян и останалите от екипа щяха да тичат насам-натам.
— Философско, драги ми Ото, е състоянието на разума, когато човек е безсилен по някакъв начин да промени нещо. А това е положението, в което се намираме. С две думи, друг избор нямаме.
ДЖЕСЕК — Дженерал спейс ентърпрайзис корпорейшън, и европейско-американската военно-гражданска организация НАСО — Норт атлантик спейс организейшън, възникнала от обединяването на интересите на НАСА, ЕСО и НАТО, финансираха разширението на една от помощните бази на Марс, за да изпробват някои идеи за организирането на извънземни общности като подготовка за изграждането на обширни колонии. Един от директорите на ДЖЕСЕК на име Бейнс Хендридж — отдавнашен предан привърженик на екстрасензорното и „паранормалното“, а отскоро увлечен от култа към Замбендорф, беше предложил с мисията да замине и Замбендорф, за да извърши първите в историята експерименти за ясновидство и телепатична връзка през междупланетните пространства и да проведе екстрасензорни експерименти в условия, освободени от земната „интерференция“. Уверен, че Управителният съвет на ДЖЕСЕК никога няма да приеме идеята, Замбендорф беше реагирал с престорен ентусиазъм, отчасти защото всяка друга реакция би излъгала очакванията на вярващите в него, отчасти за да подготви предварително почвата за поредната история от рода на „Учените отклоняват предизвикателството на Замбендорф“, когато предложението бъде отхвърлено. Влиянието на Бейнс Хендридж обаче се оказа по-голямо, отколкото беше предполагал, и одобрението на предложението от Съвета постави Замбендорф в положение, от което можеше да излезе само с цената на такъв позор, че завинаги щеше да бъде дискредитиран пред обществото.