Гневът й явно го вбеси още повече.
— Същите мъже, които са били в онази армия, в момента се сражават на страната на Конфедерацията и ти го знаещ дяволски добре. Когато ми даде дума, нямаше никакви условия, Тия. Моите хора случайно са се натъкнали на теб. Е, твоят брат също е тук по една случайност. Господи, аз те предупредих, че ще му разкрия истината за теб!
— Всичко стана ненадейно — настоя тя, опитвайки се да покрие гърдите си и да стане. Искаше да се махне от този мъж.
Той сложи ръце върху голите й рамене и я натисна надолу.
— Взимам назад думите си, с които изразих недоверието си в способностите ти да съчиняваш истории. Ти си най-добрата актриса, която някога съм срещал, Тия.
— Тейлър! — чу се вик отвън.
Тия се вцепени.
Иън!
В гърдите й се надигна истеричен смях. Иън беше отвън, не, Иън влизаше в палатката. Дали Тейлър щеше да има възможност да му разкаже какво се бе случило? Дали Иън нямаше да убие Тейлър?
— Тейлър, изпратих човек да ти съобщи, че извикаха Брайър при един ранен…
Иън бе в палатката.
Тя беше в леглото. Гола. Тейлър се бе надвесил над нея.
— Тия?
Шокът на брат й пролича в гласа му; гневът, който премина в истинска ярост, заискри в очите му. Отмести погледа си от нея към Тейлър.
— Дъглас, в името на Бога, не знам какво става тук, но ти знаеш и…
Ръката на Иън бе върху дръжката на сабята му.
— Иън! — извика Тия.
Тейлър се изправи с лице към Иън. Той също хвана сабята си.
Тия се уви в завивките и скочи от леглото. Не осъзнаваше какво прави; изтича при Тейлър и обви ръка около кръста му, за да му попречи да извади сабята си.
— Иън, слава Богу! След битката при Олъсти с толкова убити и ранени юнионисти бяхме страшно изплашени. Така се радвам да те видя жив и здрав! Казаха ми, че си извън щата, че са те изпратили пак във Вирджиния. Тази новина все пак ни успокои, защото… защото имаше толкова много убити. Толкова много мъже загинаха. — Тя бъбреше несвързано, а в главата й бе истински хаос. Снижи глас, преструвайки се, че трепери от изпълнилите я чувства. — Всъщност… трябваше да видя Тейлър. Казаха ми, че той е участвал в битката и… ами, трябваше да го намеря. Да се уверя, че е добре.
Иън заплашително стисна челюсти.
— Трябвало е да видиш Тейлър? — процеди през зъби брат й.
— Разбира се… О, Иън, мислех, че си разбрал, че ние двамата се познаваме отпреди.
— Тия, когато си бях последния път у дома, аз те предупредих да престанеш с твоите лекомислени игри! Господи, ти си моя сестра и аз ще те защитя, каквото и да ми струва…
— Иън, кълна се, не съм направила нищо лошо на Коледа. Всъщност нищо лошо не е станало. О, Боже, трябва да те накарам да разбереш. Познавам Тейлър отпреди Коледа. Разбираш ли… ние станахме… нещо повече от приятели.
Брат й се намръщи, но по лицето му премина сянка на смущение.
— Тейлър, за какво говори тя?
— Сестра ти…
— Той беше тръгнал на юг — бързо го прекъсна Тия. — Срещнахме се. На Коледа не можах да кажа нищо. Беше ми много трудно. Трябва да разбереш… в крайна сметка нали Алайна бе страстно отдадена на каузата на Юга, когато двамата се срещнахте за пръв път. Аз бях ядосана, объркана. Опознах Тейлър и… — Думите й не бяха съвсем лъжа. Гласът й полека заглъхна. — Между нас възникна силно привличане, но той беше враг. И е враг. Но… Иън…
Не беше достатъчно. Брат й продължаваше да стои напрегнато с ръка върху дръжката на сабята. Явно все още смяташе да я убие. Или да убие Тейлър. Всеки миг можеше да се разрази ужасна схватка. Тейлър нямаше да се остави Иън да го убие просто така, само защото тя е решила да потърси убежище в палатката му. Трябваше да каже още нещо, да направи нещо…
— Иън, ние сме женени — изведнъж изтърси тя.
— Какво? — смая се брат й. — Не ти вярвам! Ако е така, Тия, някой трябва здравата да те напердаши заради начина, по който флиртува с Уиър у дома по Коледа. Тейлър, за Бога, обясни ми какво става!
Тя затаи дъх и се втренчи в Тейлър. Той също се втренчи в нея.
Времето сякаш спря. Все едно измина цяла вечност. Тейлър не отрече думите й. Нито пък смяташе да й помогне.
— Сигурен съм, че тя ще ти обясни най-добре — провлечено изрече той. — Тия е толкова… ентусиазирана разказвачка, че умирам от нетърпение да чуя описанието на това, което ми се е случило.
— Тия? — подкани я Иън. — Започвай да говориш. Наистина нищо не разбирам. Татко беше толкова разстроен от лошите ти маниери към нашия гост. Ти беше толкова груба с него, държа се така презрително…
— О, Иън! Нали тъкмо това се опитвам да обясня. За мен беше толкова трудно! Отначало не можех да призная какво изпитвам. Искам да кажа, той беше в юнионистка униформа, също като теб. Само че ти си мой брат и ние успяхме да приемем решението ти, само дето ужасно се страхувахме за теб. Аз не исках да идвам тук! — Това бе първото вярно нещо, което казваше. — Макар че сега, разбира се, след като те видях…