— Все още имаш време да му кажеш истината. Той завари сестра си гола в моята палатка. Дългът и честта му повеляват да поиска удовлетворение от мен. Той може да е добър със сабята, но аз съм отличен. Рискът е за твоя сметка. Наистина е жалко, че един мъж трябва да умре заради твоето безразсъдство, но какво да се прави.
Тя почувства как златистите му очи я пронизаха като нож. После той излезе. Върна се с Хенсън, още един редник и един мъж с бяла якичка. Дори и да бяха изненадани от ситуацията, мъжете не го показваха.
— Отец Рафаел, това е Тия Маккензи, сестрата на Иън. Тия, да ти представя отец Рафаел. А тези господа са сержант Хенсън и сержант Алън. Двамата са моите най-добри войници и са много дискретни.
— Госпожице — поклони се Хенсън и смутено се усмихна. — Радваме се да се запознаем с вас. Още повече се радваме, че полковникът отново ще има съпруга.
— Благодаря ти, Хенсън — прегракнало изрече Тейлър.
Сержант Алън бе слаб младеж — приличаше на счетоводител, случайно попаднал в тази война. Той не каза нищо, но също й се усмихна.
Отец Рафаел бе белокос французин.
— И двамата ли желаете този съюз?
— Да, отче — веднага заяви Тейлър.
Заради тази лъжовна клетва ще горя един ден в ада, мислено се укори Тия, ала това не й попречи да откликне машинално, като ехо на клетвата на Тейлър Дъглас:
— Да, отче.
— Отче, моля ви, нека да не протакаме ненужно церемонията — припомни му Тейлър.
Свещеникът се изкашля смутено и започна да чете от Библията, която носеше със себе си. Тейлър застана до Тия, както се полагаше според църковния обред.
Облечена съм само с една бяла мъжка риза. Това не е венчална рокля! Как мога да се венчавам с ризата на един враг, при това във вражеския лагер…
Разбира се, не й се полагаше да получи изящна венчална златна халка. Нямаше изящен пръстен, който младоженецът да надене на пръста й; Тейлър й даде пръстена си, който бе получил при завършването на военната академия „Уест Пойнт“ като го пристегна с малка телчица, за да стане на пръста й.
Всички слова бяха произнесени. Младоженката подписа всички документи, които й поднесе отец Рафаел. Веднага след това той и двамата сержанти, изпълняващи ролята на свидетели, побързаха да напуснат палатката.
Когато всички излязоха, тя продължи да стои на мястото си като вцепенена, боса, облечена само с неговата риза, трепереща, свела поглед, шепнеща унесено:
— Господи, искам да умра… Само това искам, да потъна в земята от срам и да умра още в този миг!
Ала той нямаше никакво намерение да й позволи да извърши още някаква глупост. Затова побърза да посегне към брадичката й и да й заяви гневно в лицето, по което вече се стичаха първите сълзи:
— Господи, не, любов моя, няма да умреш. Няма да ти позволя да умреш. Ще преживееш много по-големи мъки, преди да те оставя да се втурнеш към смъртта си. Иън се връща. Сега ще трябва да се правиш на влюбена и грижовна съпруга. Случайно да носиш със себе си някакви дрехи?
— Казах ти…
— Всичко и без това е доста странно, тъй като брат ти ще очаква вече да си облечена. Лесно успя да го излъжеш, че е прекъснал страстна среща между разделени влюбени, тъй като самият той доста рядко се вижда с жена си, но сега Иън ще очаква да те завари облечена — рече Тейлър и поклати глава. — Ще отида да видя дали няма да намеря някоя много слаба жена сред тези, които придружават войската ни.
— Жена, която придружава войниците? — ужасено възкликна Тия.
— Да, някоя добра и почтена жена! Някоя, която никога няма дори и да си помисли да препуска гола в гората.
— Копеле! — изсъска тя.
— Как да обясня на брат ти, че нямаш никакви дрехи? — грубо попита Тейлър, без да очаква отговор. Провря глава през платнището и излезе от палатката. Върна се бързо. Заговори с нисък, пресекващ глас, а очите му я фиксираха гневно: — Да не си посмяла да си тръгнеш. Разбра ли ме?
Явно отново не очакваше отговор, защото пак излезе. Тя се отпусна на леглото и се втренчи в пръстена, който той бе надянал на пръста й. Това не можеше да е истина. Тя се бе омъжила набързо в офицерска палатка, облечена само с една мъжка риза.
Тейлър се върна почти незабавно с чисти дрехи.
Дрехите бяха съвсем скромни: бледосиня пола с подходяща блуза в същия цвят, както и чифт обувки. Подаде й ги.
— Ще трябва да се задоволиш с това. Модерните одежди на Годайва все още са доста мокри. — Посочи корсета й и долните й гащи, които лежаха на пода пред сандъка му.
Тия не обърна внимание на коментара му и стана да се облече. Ръцете й продължаваха да треперят, а той продължаваше да я гледа. Поне да я беше оставил сама. Ала явно нямаше подобно намерение. Ръцете му бяха скръстени пред гърдите. В никакъв случай обаче нямаше да му признае колко много я изнервя. Извърна се настрани, съблече бялата риза и нахлузи новите дрехи. Докато се опитваше да се пребори с кукичките на гърба, усети, че той застана зад нея, за да й помогне. Тейлър привършваше с последната кукичка, когато чу гласа на Иън: