— Тейлър, Тия!
— Влизай, Иън — извика Тейлър.
Иън носеше бутилка вино и високи чаши.
— Чашите са на полковник Брайър — осведоми ги той. Остави ги на масата и се зае да отваря бутилката с ножа си. — За полеви хирург той е доста добре снабден, но както съм чувал, е добър човек.
— Така изглежда — кимна Тейлър и пое чашата с вино от ръката на Иън.
— Полковник Брайър няма представа, че съпругата ти е тук, нито пък, че си се оженил за сестра ми — продължи Иън.
— Не съм казал на никого, че тя е тук. Е, разбира се, сержант Хенсън и отец Рафаел знаят. Нали той ни венча? В интерес на истината не искам да се разчува. Нашата сватба може да причини допълнителни неприятности на баща ти с Конфедерацията — ако се узнае, че дъщеря му се е омъжила за враг.
— Може би си прав. Е, Тия — обърна се Иън към сестра си и й подаде чаша с вино, — може би щеше да е много по-благоприлично да бе помолила за благословията на баща ни и да изчакаш подходящия срок след обявяването…
— О! — възкликна тя. — Точно ти ли ще ми говориш за благоприличие? Доколкото си спомням, Иън, ти се появи на едно празненство със съпруга, която никой от нас не познаваше и никой не бе чувал за нея. Освен това се носеха слухове, че си я съблазнил край потока в собственото ни имение.
— На синовете се позволяват много повече свободи, отколкото на дъщерите, Тия — възрази Иън. — Но предполагам, че имаш право. Както и да е, щастлив съм за вас двамата, много съм щастлив. Като си помисля само какво можеше да стане! За ваше здраве! Да живеете дълго и да сте много щастливи!
— Благодарим ти! — Тейлър вдигна чашата си и отпи от виното.
Тия последва примера му.
— Господа! — извика отвън Хенсън. — Уредих вечерята.
— Моля те, внеси я — отвърна Тейлър.
Сержант Хенсън влезе в палатката с поднос, който представляваше истинско постижение за една полева кухня. Беше успял да намери отнякъде снежнобели салфетки, чинии от китайски порцелан и сребърни прибори. Като завършек на масата бе сложена свещ, чийто пламък хвърляше меки отблясъци в палатката.
Тейлър помогна на Тия да седне.
— Любов моя! — прошепна подигравателно в тила й. Тя се настани на удивително богатата трапеза. Юнионистите очевидно бяха успели да се снабдят с флоридско говеждо. Готвачът явно бе на висота — тя рядко бе вкусвала толкова изискано и вкусно ястие във войнишки лагер. Вечерята се състоеше от сочни пържоли, печени картофи, задушена бамя, а за десерт имаше диви горски ягоди. Отначало Тия бе уверена, че няма да може да преглътне нито хапка, но бе много гладна и жадна. Бързо пресуши чашата си. Прекалено бързо. Въпреки всичко разговорът вървеше трудно. Трябваше да обясни на Иън, че Джулиан е бил извикан от хората на генерал Финегън и не знае, че тя е напуснала неговото поделение, за да търси Тейлър.
— Тия, та това е много глупаво! Ти не си могла да предвидиш кого ще срещнеш по пътя.
— Пристигнах направо в лагера на Тейлър, без никъде да се отбивам! — протестира тя, удивена от себе си — не допускаше, че така лесно ще се оправи настроението й и дори ще може да се усмихва, а после се изплаши, че ако продължи да се усмихва, ще премина към смях и накрая няма да издържи и ще потъне в плач.
Тейлър през цялото време я следеше зорко с поглед, но сега се извърна към Иън:
— О, да, тя наистина веднага пристигна при мен в лагера.
Към края на вечерята младоженката се чувстваше съвсем замаяна и изтощена от собствените си усилия да се преструва и да търси изход от невъобразимата бъркотия. Брат й попита за невръстния син на Джулиан. За миг Тия се отпусна, понеже й бе предоставена възможност да забрави за своите проблеми и да опише очарованието на малкия Шон.
— Той е един истински малък Маккензи — заяви Тия. — Има много красиви сини очи, гъста черна коса и прелестно лице.
— Добре ли са той и Рианон в имението на баща ни?
— Много добре, и все пак тя се измъчва заради отсъствието на Джулиан. — Тия внезапно изтръпна — спомни си, че мнозина от местните жители наричаха презрително снаха й „бялата вещица“ заради способностите й да предсказва бъдещето. Не й се искаше нито Рианон, нито Джулиан да пострадат, когато той реши да се върне в болницата, за да продължи да служи на армията на Конфедерацията след победата при Олъсти стейшън.