— Искаш ли да ти помогна при събличането? — учтиво я попита той. „Говори й — мислено си повтори той — говори й колкото можеш повече. Поддържай разговора, не спирай да отвличаш вниманието й. Така няма да мислиш“. — Наистина искам да ти помогна, любов моя, макар че като си помисля колко често напоследък ти се случва да се разсъбличаш, едва ли се нуждаеш от помощта ми — каза й той. Знаеше, отлично знаеше, че говори саркастично, но не можеше да се обуздае.
Защото тя, само тя бе виновна да се стигне дотук.
Тейлър остана поразен от рязката промяна в нея. Като че ли темпераментът й изригна, като че ли пламна като факел.
Тия рязко скочи, озова се от другата страна на леглото, за да го използва като преграда между него и себе си, после отново се обърна, с ръце на кръста, изгледа го гневно и сърдито отсече:
— Хайде, казвай какво искаш от мен. И без това всичко между нас е толкова жестоко и фалшиво…
— Фалшиво!
— Да, фалшиво. Всичко между нас е толкова неестествено. Всичко, което си слушал за мен, е лъжа. Пълна лъжа.
— Тия, тази нощ аз те открих в гората — припомни й той. Вдигна ръка, за да й даде знак, че иска да бъде внимателно изслушан. — Ние първо трябваше да консумираме брака си, а след това да го узаконим. Господи, какъв глупак съм бил!
Тя разгорещено поклати глава.
— Казах ти какво се случи тази вечер. Не те излъгах с нито една дума. Твоите хора са готови да избият ранени войници от армията на Юга, ако ги настигнат в гората. Ако ти не беше такъв самоуверен глупак, можеше да отделиш малко от скъпоценното си време и да се увериш с очите си, че сред твоите подчинени има ужасни престъпници!
— Но нали те заварих тук, в палатката си…
— Извинете ме, сър, но ако вашите войници бяха избили най-хладнокръвно ранените бойци от армията на Юга, а аз ги бях видяла, смятате ли, че биха ме оставили жива?
— Тия, това е доста пресилено изказване, а ти досега неведнъж си лъгала…
— Това е…
— Това е лъжа, също като тази, която тази вечер поднесе на собствения си брат Иън. Лъжа, която стана истина. Това е положението и аз възнамерявам да се възползвам от него.
Тия не каза нищо.
Заобиколи войнишкото легло и Тейлър осъзна, че тя е решила да се промуши под платнището на палатката и пак да избяга. Той сграбчи ръката й и я завъртя с лице към себе &и. Тя настръхна и стисна зъби толкова силно, че те изскърцаха. Дръпна се и се изви, опитвайки се да се отскубне от здравата му хватка. Пламтящите й черни очи срещнаха неговите.
— Къде възнамеряваш да отидеш сега? — гневно изсъска той.
— При Иън! Ще му кажа, че сме се скарали, както често се случва между влюбени.
— Как ли пък не!
Тейлър усещаше непокорството, което се излъчваше от цялото й същество, но нямаше намерение да я пуска. Придърпа я плътно към себе си. Едната му ръка я притискаше към гърдите му, а с другата повдигна брадичката й.
Тя смяташе да се противи, при това с всички сили, но той не й позволи. Устните му се впиха безмилостно в нейните. Пръстите му се вплетоха в косите й, а езикът му се притисна силно към устните й, опитвайки се да ги раздели. С всяко нейно вдишване Тейлър чувстваше допира на гърдите й до своите, топлината им, пулсирането на сърцето й, трепета, преминаващ по тялото й. Нямаше да отстъпи, нямаше да я остави да му се изплъзне, защото внезапно осъзна, че това е една битка, която възнамерява да спечели. Устните й имаха сладкия вкус на вино, топли и тръпнещи. Само след миг те отстъпиха, отвориха се и този път езикът му не срещна преградата на зъбите и.
Тя вече не се съпротивляваше. Изглежда, бе решила да се прави на мъченица, реши младият мъж и не можа да сдържи усмивката си, тъй като виждаше бясно биещия пулс на шията й.
— Аз се омъжих за теб, Тейлър, и следователно ще платя дълговете си към теб.
Усмивката му стана още по-широка.
— Разбира се, че ще ги платите, госпожо Дъглас!
Повдигна я и я залюля в прегръдките си. От гърдите й се изтръгна смаяно възклицание, но ръцете й се обвиха около врата му, защото се изплаши да не падне. Той отиде до леглото и я положи на него, без да й даде възможност да се изправи. Тя извика възмутено, когато той я обърна по корем, за да разкопчее копчетата на блузата й.
— Искаш ли да съсипеш дрехата? — попита той. — Не съм сигурен дали ще успея да ти намеря други подходящи дрехи в това забравено от Бога място, при това в разгара на войната! — предупреди я Тейлър.
Тия застина за миг; той разкопча и последното копче. Можеше да вкусва устните й, да я усеща…