Съблече блузата, пъхна ръце под нея и обхвана гърдите й. Пръстите му се плъзнаха нежно по щръкналите връхчета, потъркаха ги леко. Той притисна устни към шията й, там, където туптеше пулсът й, и почувства треската на собствената си възбуда. Всичко у него запулсира. Погали с език извивката на гърба й, намери копчетата на полата й, разкопча ги и се надигна, за да смъкне дрехата. Седна, изхлузи ризата през глава, после отново я обви с ръце и я обърна с лице към себе си. Черните й коси се люшнаха назад, разкривайки гърдите й, които усетиха топлината на неговите. Очите й отново бяха затворени. Тейлър целуна първо клепачите й, сетне отново потърси устните й. Те се предадоха лесно; той усети ръката й върху рамото си, по лицето си и този път усети как устните й се разтвориха естествено под неговите, този път тя взимаше и даваше, търсеше, изследваше.
Плътта им се сля в един сладък ад. Той се плъзна надолу по тялото й, подразни набъбналите зърна на гърдите й с език, после ги пое в устата си, дразнейки ги, галейки ги, смучейки ги, докато от гърлото й не се изтръгна сластен стон. Пръстите й се впиха в раменете му. Той продължи да се движи отгоре й, зарови глава в сатенената гладкост на корема й, спусна се по-надолу, усещайки тръпнещото й и извиващо се тяло. Откри сърцевината на женствеността й, докосна я с език, вдишвайки дълбоко мускусния аромат на възбудата, вкусвайки жената, изпълвайки я със сладката болка на желанието. С един замах се освободи от панталоните си и ги изрита на пода. Тя почти не помръдваше, затаила дъх. Той я докосна отново и внезапно тя се разтрепери и заизвива под ласките му. Стенеше, охкаше, надигна се към него. Той се изправи и се надвеси над нея.
Очите й бяха затворени.
Потъна бавно в нея и започна да трепери от желанието, което тази жена бе събудила у него. Тя застина неподвижно, ноктите й задраскаха гърба му. Тия изохка и изви глава. Той я видя как прехапа долната си устна, за да не изкрещи, и за миг се засрами. Тази млада жена бе предизвикала света, бе рискувала живота си, знаеше толкова много за мъжете и войната и в същото време бе толкова невинна. Тейлър затвори очи. Усещаше как желанието му отеква като барабанен ритъм в цялото му същество. Опита се да овладее страстта си, да се движи бавно, бавно, в плен на изгарящата треска, искаше я толкова силно, че всеки мускул на тялото му се напрегна до краен предел. Бавно, бавно, по-дълбоко, по-дълбоко, нагоре и отново навътре…
Пръстите й се вкопчиха в него. Топъл дъх излезе от устните й, придружен от сподавен стон. Ритъмът му се засили, а жарката болка изгаряше плътта му, докато потъваше в нея отново и отново. Почувства някаква промяна у жената под него; гладът се бе събудил у нея, начинът, по който започна да се движи, извивайки се, за да го посрещне, приемайки и давайки…
Искайки още и още.
Той сгуши ръката й до гърдите си. Трескавият пламък, който бушуваше в него, ги понесе като огнен вихър. Можеше да гърмят оръдия, саби да се кръстосват, светът и войната можеше да експлодират около тях, но той нямаше да им обърне внимание. Движеше го единствено изгарящата нужда, отчаяното желание да достигне върха. Да, той я бе познал, бе вкусил целувките й, плътта й, ала нито за миг не си бе представял, че тя ще го подлуди така, че ще проникне толкова надълбоко в него, че ще му даде удовлетворение и наслада, каквито никога досега не бе изпитвал и не бе предполагал, че съществуват. Хлъзгава, влажна, извиваща се, търкаща се… тя внезапно се напрегна под него и той потрепери неистово. Семето му се изля дълбоко в нея със силата на върховния екстаз. Той се отпусна до нея, взе я отново в обятията си и остана да лежи задъхан, питайки се какво бе направила тя с него, с какво го бе омагьосала, какво бе онова толкова необикновено нещо у нея, което…
Което го караше да забрави.
Не само да изпитва плътската жажда и страст. Но да забрави…
Звука на изстрела. Войната около него. Аби, която тича… Аби…
Кръвта по ръцете му.
Двамата лежаха мълчаливо. Меката влажна паяжина от черна коса се бе разпиляла върху гърдите му. Макар да бе дяволски сигурен, че не иска съпруга в живота си, не можеше да съжалява за случилото се през тази нощ. Желаеше Тия Маккензи. Тя не беше самотна вдовица, разведена или проститутка. Тя бе дъщерята на Джарет Маккензи, сестрата на Иън. Имаше само един начин да има такава жена. Да се ожени за нея.
Тя беше и Годайва, напомни си той и внезапно се изпълни с гняв. Тя все още не бе осъзнала какво бе рискувала, дори и след тази нощ.
— Мислиш ли, че ще можеш да преживееш този брак? — попита той.
— Недей! — прошепна тя.
— Какво недей?
— Недей… да говориш. Недей, умолявам те, да добавяш и обида към раната.