— О, да, ние всички сме чували за вашия брат Джулиан. Нали той е помогнал на генерал Магий в Сейнт Огъстин?
— Да.
— Е, независимо какви са вашите предпочитания, госпожо Дъглас, надявам се, че имате великодушно и състрадателно сърце. Знаете ли, в лазарета на нашия лагер има един млад пехотинец, който е много зле. Може би е ваш стар познат.
— Кой е той?
— Канби Джейкъбс. Той спомена, че родителите му имали малка ферма на няколко мили от имението на баща ви край Тампа Бей.
— Канби? О, да, спомням си го. Бях съученичка със сестра му. Струва ми се цяла вечност оттогава.
— Ако искате да го видите, елате с мен.
— Разбира се, че искам да го видя.
— Той каза, че може и да не искате, защото може би го смятате за предател.
— Ще се радвам да го видя.
— Добре. Последвайте ме.
Тия тръгна след Сесилия Брайър между единичните войнишки палатки. В далечината видя, че някои от мъжете имат тренировка. Неколцина други се размотаваха из лагера, някои перяха дрехите си, други пишеха писма или четяха, седнали на грубо сковани маси. Един войник свиреше тъжна мелодия с хармониката си, но когато минаха покрай него, спря.
— Добро утро, госпожице Сесилия — поздрави той.
— Добро утро, редник Бенсън — отвърна Сесилия. Тия забеляза, че левият му крак липсва.
Двете продължиха към голямата палатка, където се намираше полевата болница. Вътре имаше четиридесет, ако не и петдесет легла. Чуваше се бръмчене на мухи и охкания на войници. Санитари и сестри сновяха край леглата, сменяха превръзките, говореха с ранените, носеха вода и помагаха с каквото можеха.
Не беше чак толкова зле, както когато докарваха ранените от бойното поле. Тези мъже не лежаха в локви кръв с размазани или липсващи крайници.
Но войникът, към чието легло Сесилия поведе Тия, беше много зле. По голямата, току-що направена превръзка, която обхващаше половината му тяло, бе избила кръв. Лявата страна на лицето му също бе превързана. Ако Сесилия не й бе казала, Тия никога нямаше да познае, че това е Канби Джейкъбс.
— Единия му дроб почти го няма — прошепна Сесилия на Тия. — Не можем да направим нищо, освен да поддържаме раната чиста и влажна. Внимавайте много, ако се наложи да смените превръзката.
Тия кимна, втренчена в Канби. Отиде до леглото. Окото, което не бе бинтовано, бе затворено. Ръката му бе отпусната на гърдите. Тя я взе в своите. Мъжът отвори окото си. Дълбоко и синьо. Непревързаната част от устата му се изви в усмивка.
— Госпожице Тия, не може да бъде!
— Канби! Да, аз съм. Радвам се да те видя.
— Радвате се, но аз май не изглеждам особено добре, нали?
— Ще се оправиш.
— Не, аз умирам — спокойно отвърна той. — Няма значение. Направих своя избор. Знаех за какво се бия и за какво де умра. Вярвам, че съм бил прав и че Бог ще се радва да ме поздрави. Радвам се, че дойдохте да ме видите. Помислих, че може би няма да искате. Знаете ли, тази война раздели семейството ми. Сега майка ми е в Савана. Миналата пролет баща ми загина. Беше в Масачузетския четвърти артилерийски полк.
— Канби, съжалявам. Ще пиша на майка ти.
— Няма нужда да й пишете, Тия. Когато се записах в армията на Севера, тя каза, че за нея синът й е мъртъв.
— Не може да го е мислила наистина. Никоя майка…
— Не всички родители са като вашите, госпожице Тия — отвърна той и пак се усмихна. — Винаги съм бил влюбен във вас. Дири и сега си представям как изглеждахте на онези чудесни празненства, които се устройваха в Симарон. Вие танцувахте и се смеехте… всички мъже и младежи бяха влюбени във вас, дори и едно такова грозно и нещастно момче като мен!
— Канби, ти не си нито грозен, нито нещастен.
— Значи вие се омъжихте за полковник Дъглас. Това е прекрасно. Той е добър човек, госпожице Тия. Ще го разберете, когато войната свърши. Всъщност не би трябвало да бъда толкова изненадан, че дойдохте да ме видите. Вашият баща е прекрасен човек, на когото искрено се възхищавам. Той обича и двамата си синове, независимо какъв път са избрали. Предполагам, че и вас е научил на същото.
— Аз обичам и двамата си братя.
— И полковник Дъглас.
— И приятелите си, Канби, независимо на чия страна са — увери го тя. Не искаше той да забележи колко бързо се просмуква кръвта в превръзката. — Канби, трябва да ти сменя превръзката.
— Не, оставете я.
Но тя извика един санитар да й донесе чисти превръзки. Накуцващият младеж знаеше от какво точно се нуждае Канби.
Когато санитарят се върна с чистите превръзки, Канби помоли: