— Полковник Дъглас, знам какъв е моят чин и какви са задълженията ми, но аз съм лекар и не съм подготвен като вас да ръководя военен лагер.
— Смятах, че ще трябва да тръгна тази сутрин — рече Иън, — но пристигна куриер от Сейнт Огъстин с нареждане да забавим заминаването на кавалерията с толкова много тежко ранени войници. Ще останем тук още известно време, преди да потеглим за Сейнт Огъстин. След това аз също ще се присъединя към армията на Потомак, макар и малко по-късно, отколкото очаквах. — Иън пак погледна картите. — На девети март Линкълн назначи Юлисъс Грант за главнокомандващ на всички армии на Севера. Нашите цели са следните: генерал Мийд, който остава начело на армията, но под командването на Грант, ще нападне армията на Лий. Генерал Бътлър ще съсредоточи силите си на южния бряг на Джеймс ривър и ще атакува откъм форт Мънроу, Саймък ще се промъкне през долината Шенандоа, Шърмън ще нападне Атланта, а генерал Банкс трябва да превземе Мобийл.
— И с това ще се сложи край на войната? — попита Ейърс.
— Ако всичко мине както трябва — промърмори Тейлър.
— Грант не се вълнува колко убити ще има — добави Брайър.
— Да, но ние все се оплакваме, че повечето от нашите генерали са прекалено предпазливи! Ако след Гетисбърг Мийд бе продължил да преследва Лий, досега тази братоубийствена война щеше да е свършила — заяви Тейлър.
— Смятате ли, че можем скоро да победим? — попита Брайър.
Тейлър погледна към Иън, после сви рамене и посочи картата.
— Свежата армия на генерал Борегард се намира някъде тук и ще направи всичко, за да попречи някой да нападне Ричмънд откъм тила. Войските на Джубал Ърли ще се срещнат с тези на Сайгър при Шенандоа…
Внезапно млъкна и се ослуша. Някой пееше тъжна балада с ясен и чист глас, нежен и в същото време силен.
— Сестра ми — промърмори Иън.
— Да — рече Тейлър и стана. Пъхна заповедта във вътрешния джоб на мундира си и излезе от палатката на Брайър, която се намираше близо до голямата, където полковникът и сестрите се грижеха за ранените. Денят бе топъл и платнищата на палатката бяха навити, за да може вятърът да разхлажда ранените мъже.
Тия седеше на един войнишки стол в средата на палатката. Някой й бе дал китара и тя подрънкваше леко на струните, докато пееше песента — една от най-популярните песни за войниците и от Севера, и от Юга. Песента не възхваляваше нито едната от двете воюващи страни, а бе просто отрицание на жестокостта на смъртта.
Всички наоколо бяха затаили дъх и слушаха.
Някои от войниците лежаха на походните легла, други седяха на земята или се бяха облегнали на дърветата отвън пред палатката. Сестрите и санитарите за миг оставиха задълженията си. Дори Сесилия бе спряла да се суети около своите „момчета“, доволна, че те, изглежда, бяха забравили за болките си.
Когато Тия свърши песента, се разнесоха аплодисменти.
— Изсвири „Дикси“! — извика някой.
В очите й проблесна изненада. Огледа се, за да разбере кой бе извикал.
— Госпожо, тук съм. Името ми е Хъчинс, сержант Хъчинс. Роден съм на малка лодка, плуваща по Суони ривър. Макар че съм израснал в Ню Йорк, се смятам за южняк. А и просто не приемам идеята да се напуска Съюзът. Затова ви моля, ако обичате, изсвирете „Дикси“ за мен. Момчетата няма да имат нищо против.
— Можете да изсвирите каквото искате, госпожо Дъглас. Ние няма да имаме нищо против — извика друг мъж.
И тя изпя „Дикси“. После някой я помоли да изсвири и изпее националния химн на Съюза, защото все пак се намираха в лагер на войските на Севера. След като бяха изслушали „Дикси“, сега бе редно да чуят и химна на Съюза. Тия се поколеба, но после изпя песента. Когато свърши, подаде китарата на един от мъжете и им благодари.
— Не се тревожете за Канби Джейкъбс, госпожо Дъглас! — увери я мъжът, който я бе помолил да му изпее „Дикси“ — Ние ще съберем пари, за да бъде изпратен на съпругата му!
— Може би той би искал да бъде погребан в земята на Флорида — тихо рече Тия.
— Той обичаше Флорида, но съпругата си обичаше повече.
— В такъв случай е много благородно от ваша страна, сър, че ще се погрижите тялото му да бъде върнато на жена му. Така е по-редно.
Тия тръгна да излиза от палатката. Тейлър все още бе на известно разстояние от нея и затова бе сигурен, че тя не го е видяла.
Изведнъж пред нея пристъпи капитан Ейърс, който предишния ден бе излязъл на разузнаване.
— Госпожо Дъглас, здравейте. Как сте? Извинете ме за безпокойството… но мога да се закълна, че сме се срещали и преди.
Тейлър видя как тя се поколеба, а после пребледня. Да, разбира се, Ейърс я бе видял вчера. Като Годайва. Тя го бе отклонила от бунтовниците, отвеждайки го в собствения му лагер.