— Брат ми е в този лагер, сър. Полковник Иън Маккензи. Може би двамата много си приличаме. Иън и другият ми брат Джулиан си приличат толкова много, че често ги бъркат един с друг; дори братовчедите в нашето семейство си приличат.
Ейърс се усмихна.
— Госпожо, вие не приличате на нито един от мъжете, които съм срещал. Убеден съм в това.
— Може би сте гостували в дома на баща ми в Симарон?
— Не, госпожо, не е това…
Нещата отиваха твърде далеч. Тейлър влезе в палатката с ранените и приближи до Тия. Прегърна я през раменете.
— Ейърс!
— Сър! — отдаде чест Ейърс. Той бе чудесен млад кавалерийски капитан, изпълнителен, смел и лоялен. — Простете ми, но имах странното чувство, че съм срещал жена ви и преди.
— Е, капитан Ейърс, съгласен съм, че тя не прилича на мъж, но ако познавате братята и семейството й, както аз ги познавам, щяхте да знаете, че те наистина много си приличат. Имат сходни черти на лицата и една и съща форма на очите. Аз самият съм братовчед на полковник Маккензи и мога да ви уверя, че дори тези от рода Маккензи, в чиито вени тече и индианска кръв, също много си приличат.
— Сигурно е затова. Моля да ме извините — отвърна Ейърс.
— За мен бе удоволствие. Разбрах, че сте били в бунтовнически лагер, по-точно в полевата болница на брат ви. Много великодушно от ваша страна, че днес се съгласихте да пеете за нашите войници.
— Изпитвам жал към всички пострадали в тази война, сър — увери го Тия със спокоен глас, макар че вътрешно цялата трепереше.
— Амин! — прекръсти се капитан Ейърс.
— Капитане, ще трябва да обсъдим някои текущи задачи. Тия, любов моя, ще ме извиниш, но имам работа с капитан Ейърс. Няма да се бавя много.
— Тейлър, ти трябва да изпълняваш задълженията си — заяви тя и се извърна към него.
Черните й очи, които срещнаха неговите, изразяваха искрена благодарност. Странно, но ръката й, облегната на гърдите му, изглеждаше съвсем на мястото си.
Той я погледна. Дали двамата най-после бяха успели да постигнат някакво примирие? Дали онова, което се бе породило от абсурдността на една лъжа, се бе превърнало в истина?
Той хвана ръката й, усмихна й се и докосна с устни пръстите й.
Разнесоха се радостни възгласи, подсвирквания и ръкопляскания.
— Да, полковник, май че сте успели да спечелите един истински южняшки бунтовник!
— Така е! — съгласи се той.
Продължи да се усмихва, но сърцето му се сви. Дали наистина я бе спечелил? Не, все още не вярваше в това.
Бъдещето му с нея, както и това на войната, все още бе неизвестно.
Глава 15
Рианон изруга нетърпеливо и скъса петата чернова на писмото, което от половин час се опитваше да напише, прехапа устни и за пореден път започна отначало.
Скъпа госпожо Дейвис,
Казвам се Рианон Маккензи. Съпруга съм на полковник Джулиан Маккензи, военен хирург към гражданското опълчение на Флорида. Надявам се, че фамилията Маккензи ви е известна; моят девер Иън Маккензи беше близък с президента Дейвис преди разделянето на северните и южните щати. Иън завърши военната академия в Уест Пойнт и е служил в армията, когато президентът Дейвис е бил военен министър. Джеръм Маккензи, братовчед на моя съпруг, служи във военния флот на Конфедерацията като капитан на един от най-прославените крайцери в опитите да бъде прекъсната морската блокада на Юга. Длъжна съм да призная, че самата аз съм противница на идеята за отцепването на Юга от Съединените американски щати, но въпреки това заедно със съпруга си работих в полева болница за спасяването на живота на десетки офицери и войници от армията на Конфедерацията. Видях с очите си трагичния облик на тази война, трагичен както за Севера, така и за Юга. Това ме научи още повече да ценя живота на всеки човек, а най-вече — живота на нашите деца. Госпожо, чувала съм, че много обичате вашите деца. Понякога съм обсебвана от странни сънища и още по-странни видения, поради което напоследък съм много изплашена за живота на едно от децата ви. Моля ви, умолявам ви, обърнете внимание на това предупреждение — не мислете, че заради ужасите на войната съм загубила разсъдъка си. Видях в сънищата си как едно съвсем малко момче пада от един балкон. За жалост установих, че макар да виждам много ясно в сънищата си тази ужасяваща сцена, нищо не мога да сторя, за да я предотвратя. Мога само да предупреждавам хората — именно затова се обръщам с тази гореща молба към вас: бъдете много внимателна, когато децата ви излизат сами на балкона на красивата ви къща. Ще се моля за вас и вашите деца.
С най-добри пожелания, оставам с надеждата, че ще разберете цялата тежест на последиците от войната.