Рианон се вгледа замислено в изписания лист хартия. Дали първата дама на Конфедерацията нямаше да я вземе за малоумна и да захвърли писмото в кошчето?
Освен това не бе изключено писмото въобще да не стигне до нея.
Но тя бе длъжна да опита да предотврати трагедията. Видението й бе прекалено натрапчиво, за да бъде пренебрегвано.
Изтощена, Рианон отпусна глава на масата. Не, не можеше да предотврати всички нещастия, не можеше да възпре всяка ужасяваща смърт, особено сега, в разгара на жестоката война! И все пак, след като знаеше, че едно дете ще загине от нелепа смърт…
Чувствата й оставаха непроменени — тя продължаваше да отрича идеята за отделянето на Юга от Съюза, както и опитите за запазване на робството. Може би тъкмо затова се чувстваше тъй удобно в имението на своя свекър.
Докато Алайна, макар и омъжена за офицер от армията на Севера, в сърцето си оставаше страстна привърженичка на каузата на Юга.
Можеше ли някоя от тях двете да замине за Ричмънд?
Но как да пътува с малко бебе? Имаше ли право да рискува живота на детето си? Ами ако Джулиан узнае какво бе замислила жена му…
Джулиан, разбира се, щеше да й обещае, че ще предаде писмото на получателя. И сигурно щеше да го изпрати, но дали това ще е достатъчно?
Алайна не можеше да пътува. Самата тя имаше две малки деца и от Коледа насам… е, с две думи, според всички признаци Алайна щеше да има трето дете.
Оставаше Сидни, най-пламенната привърженичка на Юга от всички тях. Само че сега тя беше във Вашингтон, окръг Колумбия.
Тогава оставаше само…
Тия. Сега тя беше накъде в околностите на Сейнт Огъстин да помага на Джулиан във военната болница. Ако Рианон можеше по някакъв начин да се свърже със снаха си…
Да, Тия беше най-подходяща за тази деликатна мисия. Тия беше южнячка, сестра на военен лекар от армията на Юга, който отдаваше всичките си сили за спасяването на живота на стотици офицери и войници от полковете на Конфедерацията. Посветена на своето призвание, горещо симпатизираща на родния Юг, Тия, дъщерята на Джарет Маккензи, умееше както никоя друга да вдъхва респект и да печели вниманието на политиците и военните от двата враждуващи лагера.
Освен това никой не можеше да попречи на Тия Маккензи да отиде до Ричмънд.
Рианон рязко се надигна от стола. Ще покаже писмото на Джарет и ще го помоли да й осигури придружител, докато прекосява северната част на Флорида, за да стигне при Джулиан. Отдавна не се бе виждала със съпруга си. Бебето беше пораснало, силно и здраво, а тя се чувстваше по-добре от всякога. Копнееше да види съпруга си; свекърът и свекърва й щяха да разберат.
Обърна се — на прага стоеше Алайна.
— Рианон, какво си намислила?
— Отивам да търся Джулиан.
Алайна се взря учудено в нея.
— Ще дойда с теб. Но ти всъщност не искаш да откриеш Джулиан, нали?
— Разбира се, че искам да го открия. Аз обичам съпруга си.
— Не съм казала, че не го обичаш — отвърна Алайна и я изгледа решително. — Въпреки това ще дойда с теб!
Но внезапно пребледня и ръката й се стрелна към корема.
— Извини ме! — смънка тя и хукна към стаята си.
Рианон извади пътническата чанта от гардероба и започна да си събира багажа.
Алайна отново се появи на прага.
— Предполагам, че е коледен подарък от съпруга ти — усмихна й се Рианон.
— Никога досега не съм се чувствала толкова зле.
— Никога досега не си имала близнаци.
— Близнаци! — Алайна се вкопчи в рамката на вратата.
Рианон избухна в смях.
— Съжалявам, само се пошегувах. Не знам. Но ти не можеш да дойдеш с мен, а аз наистина трябва да замина.
— Няма да се опитваш да стигнеш до Ричмънд, нали?
— Не, ще намеря кой да го направи. Разбира се, без това да причинява някакви усложнения.
— Разбира се — кимна Алайна. — Ще ти помогна за багажа.
Тия беше ужасно изтощена. Смяташе да си тръгне от болничната палатка, тъй като чувстваше, че е изпълнила дълга си — държа ръката на Канби, докато той умря, изпя толкова много песни за останалите ранени мъже.
И след всичко това…
Капитан Ейърс я бе познал. Слава Богу, той не се сещаше откъде я познава. Тейлър й се бе притекъл на помощ. Може би бе принуден да го направи заради чувството си за дълг. Той се бе оженил за нея. Тя го бе въвлякла в тази история и той изглеждаше доста разстроен, но после…
Когато Тейлър излезе от палатката с Ейърс, Сесилия се приближи към нея.
— Ще ни е нужна помощта ти, ако нямаш нищо против.
И Тия се върна обратно, за да помогне за ранените. Повечето бяха много смели, благодарни за чашата вода, която им подаваше, за хинина, за превръзките и вниманието. Свечеряваше се, когато Сесилия я поведе навън от болничната палатка.