Той е полудял, помисли си тя, съвсем си е изгубил ума. Като нищо можеше да умре тук, след броени мигове, ако той не се смили над нея. Приличаше й на някакъв Отело, попаднал не на мястото си. Високата му фигура стърчеше застрашително над нея. Слънцето вече почти се скриваше зад хоризонта. Сега, когато сенките осезателно се удължаваха, блясъкът в очите му изглеждаше още по-плашещ.
Тя затвори очи, стисна зъби и зачака, макар че цялата трепереше. Гласът му беше необикновено напрегнат и дрезгав.
— Не можеш да избягаш толкова далеч, нито пък толкова бързо, че да не мога да те настигна и намеря — предупреди я Тейлър. — Отдавна трябваше да го запомниш. Където и да отидеш, аз ще узная. Където и да бъдеш, ще дойда за теб. Ти измисли всичко това; твоята лъжа постепенно се превърна в истина. Ти започна тази игра, обаче отсега нататък тя ще се води по нови правила. Разбра ли ме?
— Какви правила?
— Моите!
— Тъкмо с това не съм съгласна!
— Трябва да разбереш…
— Всичко, което разбирам, е, че ти няма да бъдеш тук, че заминаваш, за да преследваш врага — твоя враг, а не моя — и се очаква аз да живея сред врагове — моите, а не твоите! Лагерът на бунтовниците е съвсем наблизо. Мога да го намеря. Ориентирам се в горите не по-зле от братята си.
— Ти ще заминеш за Сейнт Огъстин!
Тя тръсна глава. Сълзи запариха в очите й.
— Защо не можеш да разбереш? — запита Тия.
— А защо ти не можеш да разбереш? Ти забърка тази каша, но аз въпреки всичко се ожених за теб, Тия.
— Между нас има само един лист хартия, който нищо не означава за теб! — припомни му тя с горчивина.
В очите му се появи мимолетна сянка, но Тия не разбра какво се крие зад нея.
— Не мога да допусна моята съпруга да шпионира военните планове на армията, в която служа като офицер. Нито ще се примиря с другите й слабости: да язди гола по горските пътеки, за да заблуждава отрядите на противника.
— Обаче ти самият не се свениш да залагаш капани на войниците от армията на бунтовниците. Шпионираш ги, душиш като хрътка по следите им…
— Аз не съм убил нито един от тези войници! — рязко я прекъсна Тейлър.
— Така ли? А възнамеряваш ли да вземеш и жена със себе си на тази мисия?
В очите му отново се появи онази сянка, която закри за миг гневните искри в тях. Лицето му внезапно се оказа по близо до нейното; пръстите му се плъзнаха по страните й.
— Любов моя, не смея!
— Тогава трябва да разбереш, че искам да се върна при Джулиан…
— Не.
— Не те моля за разрешение! Казвам ти какво трябва да направя.
— Във форт Марион има свободни килии — каза й той.
— За какво говориш?
— Говоря за един стар испански форт в Сейнт Огъстин, който сега е окупиран от янките. В него има затворнически килии. Сигурно си чувала за тях. Джеймс Маккензи е бил затворен в една от тях заедно с индианци и други хора със смесен произход.
Тейлър обхвана лицето й с ръце. После се наведе към нея и главите им почти се докоснаха. Тя чуваше плисъка на водата, която се разбиваше в брега. Потрепери, но след това й стана топло. Устните му настойчиво се впиха в нейните. Лицето й бе в плен на дланите му. Страстта му накара устните й да отстъпят пред неговите. Горещата сладост на атаката му мигом се просмука у нея. Изгарящата сила на целувката запали огън. Ако допреди малко бе искала да го докосне, сега жадуваше, копнееше до болка да почувства нещо повече.
Притисната към насипа, младата жена изпита отначало студ, а сетне прилив на гореща вълна. Усещането за студената вода се сливаше с допира на тялото, с жарта на целувките му. Тия за миг си спомни, че блузата, с която беше, не е нейна, но това нямаше значение, защото той бе решен да я освободи от нея, и то бързо. В съзнанието й се стрелна мисълта, че не е възможно да искаш някого толкова много, да изпитваш такъв разкъсващ глад — глада, който тя съвсем наскоро бе познала и как може да бъде задоволен. Опита се да протестира, но звукът замря в гърлото й, задушен от целувката му. Устните му останаха впити в нейните, пиеха до насита от сладкия им нектар, докато пръстите му търсеха копчетата, връзките, панделките. Тя потрепери от студения въздух и ледената вода, изви се към него, когато дланите му обхванаха гърдите й. После устата му пое едното зърно, влажно и горещо, докато всичко наоколо бе дяволски студено…
Ръката му се плъзна между бедрата й и ги разтвори. Тя усети пръстите му. У нея сякаш изригна сладък вулкан, а слабините й бяха обхванати от буен огън. Той продължи да целува устните и гърдите й. Пръстът му се движеше дълбоко в нея. Тия се гърчеше, извиваше, копнееща да избяга, копнееща за още. Дори когато хладният въздух я докосваше, усещането бе невероятно възбуждащо. Пръстът му продължаваше да навлиза безмилостно в нея. Галеше, дразнеше, разпалваше ненаситен глад. Толкова много бе копняла за докосването му. Ноктите й се впиха в раменете му, сетне пръстите й се плъзнаха надолу по гърба му.