На Тия й се искаше да скочи от леглото и да прегърне снаха си, но се засрами, че не е облечена. Риса хвърли бегъл поглед към книгата, оставена на масата, и рече:
— Би трябвало да прочета тази книга — „Опасни плитчини и пясъчни насипи по крайбрежието на Флорида“. Но съпругът ти има и великолепни издания на Шекспир, Бейкън, Дефо… Питам се дали въобще има време да чете за удоволствие, макар че съм чувала, че много от офицерите, които трябва да вземат важни решения в тази война, четат книги, за да не полудеят окончателно.
— Риса, много се радвам да те видя, но какво… — започна тя. Придърпа завивките към гърдите си и седна в леглото. — Канех се да те питам какво правиш тук, но мисля, че знам. Или брат ми, или съпругът ми са изпратили да те извикат, за да ме наглеждаш.
— Има нещо вярно — усмихна се Риса. — Малък ескорт от войници дойде вчера да ме вземе. Чувствам се малко виновна, задето точно в този момент, когато има толкова много ранени, изоставих новия доктор в Сейнт Огъстин. Но там има санитари, които му помагат. След сражението при Олъсти стейшън много военни са все още в щата… — Замълча и сви рамене. — Да не би да имаш някакви неприятности?
— Кой изпрати да те повикат — Тейлър или Иън? — попита Тия, без да отговори на въпроса й.
Риса се поколеба, но явно реши да й каже истината.
— Тейлър, но Иън знае за това, въпреки че според мен той не е много разтревожен за теб. Иън все още те смята за своята малка сестричка и е уверен, че въпреки някои твои погрешни схващания ти ще го послушаш. Брат ти не може да си представи, че няма да се подчиниш на него или на съпруга си, ако това, за което те молят, е в името на твоята безопасност.
Тия извърна поглед за миг.
— В такъв случай, съжалявам, че трябва да го кажа, но брат ми е глупак и по-добре е да се справя със собствената си съпруга, а не да се занимава с мен!
— Но отначало неговата жена не го обичаше, вали? — напомни и Риса. — Докато сега те споделят всичко. Освен това той вярва, че ти го обичаш.
— Обичам и двамата си братя и те го знаят. С Джулиан преживях най-тежките изпитания на войната и Иън го знае.
— Но това беше, преди да се омъжиш за федерален офицер, нали? Освен това Иън няма представа какво друго би могла да правиш.
Тия се втренчи изпитателно в снаха си.
— Да не би да намекваш…
Риса се наведе към нея.
— Да. Ще ти кажа точно за какво намеквам. Носи се слух за нов шпионин от Юга, съперник на Бел Бойд и Роуз Грийнхоу.
— Но това е абсурдно!
— След като не знаеш нищо, как можеш да отричаш тези слухове?
— Какво ти каза Тейлър?
— Тейлър не ми е казал нищо. Аз просто знам какво представлява войната и познавам теб.
— Никога не съм шпионирала никого! — сърдито заяви Тия.
— Слуховете често са доста преувеличени — съгласи се Риса. — Не е нужно да ми отговаряш, но аз ще ти кажа защо съм тук. Мисля, че ти си тази „Годайва“, за която всички говорят. Признавам, аз никога не съм срещала друга жена с такава буйна коса, която да прикрие голотата, и съм изненадана, че повечето хора още не са се досетили.
— Но това е нелепо! Много, много жени имат дълги коси.
— Жени с толкова дълги, лъскави гарвановочерни коси и с фигура като на Цирцея? И освен това трябва да е някоя, която отлично познава областта. Точно така ми описаха Годайва. Защото, разбираш ли, аз се срещнах с няколко от мъжете, които Годайва е заблудила.
— Риса, аз никога…
Тия млъкна, разтревожена от внезапния оглушителен изстрел, последван от серия залпове. Погледите на двете жени се кръстосаха. Видя, че Риса също като нея е много изплашена от суматохата.
— Господи, какво…
Тия скочи от леглото и се уви с одеялото. И Тейлър, и брат й бяха някъде навън. Трябваше да разбере какво се е случило.
— Тия, почакай! Не бива да тичаш навън, когато чуеш изстрели! — извика Риса като истинска дъщеря на генерал. Но Тия вече беше изскочила от палатката. Сърцето й сякаш бе заседнало в гърлото. Наоколо тичаха десетки мъже. Риса я хвана за ръката. — Не можеш да се появиш така навън! Поне се облечи.
Тия изгуби няколко скъпоценни секунди, мислейки, че някой може би лежи умиращ, докато тя трябва да се съобразява с изискванията за благоприличие. Беше се омотала плътно в одеялото.
— Това може би дори не касае Тейлър и Иън! — настоя Риса.
— Сигурна съм, че са застрашени. Знам го! Помогни ми! Нямам нищо…
— Имаш. Аз ти донесох дрехи.
— Тогава бързо ми подай нещо да облека! — нетърпеливо я подкани Тия.
— Добре, ще ти помогна.
Тия се върна в палатката. Риса измъкна една памучна рокля и я нахлузи през главата на Тия.