— Благодаря ти — промърмори Тия и без да си даде труд ща обуе обувките си, изхвръкна навън. Видя, че войниците се събират в кръг около болничната палатка. Запроправя си път през тях, усети две ръце на раменете си и разбра, че Риса е с нея. Видя, че в средата на кръга са се струпали група мъже. Мъжете говореха развълнувано и отвсякъде се чуваха викове.
— Какво става?
— Ще има схватка, голяма схватка! — радостно се провиква един от войниците, а после я погледна. — О! Госпожо Дъглас, хм… Тейлър.
В средата на групата военни тя видя Тейлър. Тия се загледа в него, но в следващия миг видя, че в центъра на кръга освен него имаше още трима мъже. Единият от тях й се стори познат. Вгледа се по-внимателно и се досети, че това бе редник Лонг — онзи, който бе споделил за убитите от янките ранени войници от армията на Юга.
Тейлър беше само по панталони и ботуши, без мундир, дори без риза.
— Та те са трима срещу него! — възмути се Тия. — Не стига, че преди малко се стреляше, ами сега и това! Какво става тук?
Войникът, който бе говорил с нея преди малко, я изгледа смутено.
— Стана инцидент… с тези южняци — промърмори той.
— Дайте му да разбере, полковник, ударете го в лицето! — провикна се някой. — Точно така, полковник, по дяволите, сър, но това беше дяволски добър удар.
В този миг Тия видя брат си на отсрещната страна на кръга. Опита се да си пробие път през мъжете.
— Госпожо, сега не бива да се намесвате — любезно, но твърдо заяви войникът и я спря.
Тя се опита да се промъкне от другаде. Един сержант с посивяла коса я спря.
— Госпожо Дъглас, не можем да позволим да пострадате!
— Тия, успокой се и изчакай! — извика й Риса.
— Те ще го убият! А Иън просто стои там! — гневно извика Тия и се измъкна от ръката на снаха си.
Изскубна се ядосано от следващия мъж, който се опита да я спре, и успя до стигне до другата страна на кръга, където беше Иън. В момента един от мъжете лежеше на земята. Другите двама изчакваха и явно се готвеха да се нахвърлят върху Тейлър.
— Иън! Какво става? Спри този ужас! Господи…
Опита да се промуши покрай брат си, но не успя. Той я сграбчи отзад, без ни най-малко да се притеснява да използва силата си срещу нея.
— Спри, Тия. Стой тук и не се намесвай.
— Да не се намесвам! Но те ще го пребият…
— Той сам избра това.
— Сам избрал? Но те ще го убият!
— Тия, имай му доверие. Той си знае работата.
Виковете, дюдюканията и подигравателните подвикванията не секваха.
— Иън…
Мъжете се затъркаляха в прахта заедно с Тейлър. Тя опитваше да се отскубне от Иън. Гледаше безпомощно размахващите се юмруци и надигащата се пушилка. Не можа да повярва на очите си, когато двамата войници, които бяха върху Тейлър, излетяха високо във въздуха и се стовариха на земята.
В следващия момент Тейлър се изправи.
Изгледа отвисоко падналите мъже, сложил ръце на кръста. Беше покрит с гъст слой прах, а на гърдите му се червенееше дълга драскотина. По лицето му също имаше следи от схватката. Но тримата, които го бяха нападнали, бяха на земята в прахоляка и не мърдаха. За миг Тия дори ги помисли за мъртви. Смутена, онемяла, тя само слушаше глъчката в шумните поздрави на юнионистите към техния смел полковник. Усети как някой отпусна ръка на рамото й.
Обърна глава и когато видя брат си, гневно запита:
— Какво става тук?
— Предполагам, че ти точно от това се опасяваше.
— За какво говориш?
Кобалтовосините очи на Иън се втренчиха в лицето й.
— Наш патрул по случайност се натъкнал на група ранени противникови войници.
— И? — нетърпеливо запита Тия.
— Един от тях беше полумъртъв.
— Така ли? — Сърцето й се качи в гърлото.
— Има ли сред тези южняци някого, когото ние с теб познаваме?
Иън я изгледа пронизващо.
— Неговото състояние се влоши още повече, след като групата му пристигна тук.
— Как стана това?
— Паднала превръзката на раната му, разкъсали се шевовете му и започнал кръвоизлив. Едва не умрял от загуба на кръв.
— Паднала превръзката му…
— Тия, нали ти ми каза, че си чула някакви мъже от лагера да говорят за избиване на ранени войници от армията на Конфедерацията? Тейлър явно те е чул и е имал едно наум. После той поразпитал своите хора и се досетил кой би могъл да е свършил това безобразие. По това време ранените вражески войници току-що били открити и пленени. Тейлър продължил да следи заподозрените и ги изненадал точно когато се готвели да убият един от ранените. Успял да ги издебне, обаче в суматохата те едва не го застреляли. Той побесня, домъкна ги тук и… и тогава се събра тази тълпа.