— Те са се опитали да го застрелят! А той не им е останал длъжен и също е открил огън…
— Те твърдят, че са помислили, че ги нападат противникови войници.
— А освен това са се опитали да убият беззащитен човек! — смаяно прошепна младата жена. — И са били готови да го застрелят от упор…
— Ако Тейлър бе решил да отвърне на стрелбата както се полага, нямаше да пропусне мишените, но тогава щеше да го очаква военен съд.
— Те са стреляли по него!
— Но нали ти казах, че настояват на своята версия: смятали, че са обект на вражеска атака. Помислили, че южняците са дошли да приберат ранените си другари. Това е напълно логично. А след поражението ни при Олъсти… Тейлър и за много по-малко провинение можеше да получи сурова присъда от военния съд. Сега виновните ще бъдат изпратени в Сейнт Огъстин, където ги очаква заслужено наказание.
Тя се обърна назад и потърси Тейлър. Но той бе изчезнал. Както и групата мъже, които го бяха наобиколили. Войниците, които той бе повалил в прахта, бяха отведени от другарите си.
— Къде е той? — нетърпеливо попита Тия.
— Предполагам, че е отишъл да се измие на потока — отвърна Иън. — Нали видя, че изглежда сякаш е събрал половината прах от цяла Флорида.
— Иън…
Ръката му се отдръпна от рамото й.
— Според мен най-добре е сега да отидеш при него.
Тия набързо прекоси лагера, проправяйки си чевръсто път сред войниците и боровете. Край палатката на Тейлър имаше часовой, но той само й се усмихна и й направи път. Тя се затича между дърветата — искаше да стигне по-скоро до езерото, където бяха предишната нощ. Както Иън бе предположил, Тейлър бе там, с гръб към нея, приседнал на един повален дънер. Беше измъкнал от джоба си униформения жълт шал на кавалеристите от армията на Севера, за да намокри раната на гърдите си и да спре кръвта.
На две крачки от него Тия се спря — двоумеше се дали в този момент той ще иска да говори с нея. Но той явно бе усетил присъствието й и заговори пръв:
— Любов моя, моля те, не стой там, не ме гледай така втренчено. Ела тук. Можеш да ми помогнеш.
Тя се доближи до него и ахна, като видя колко дълбока бе раната на гърдите му. Помогна й опитът, който бе придобила от военните болници. Веднага коленичи до него, пое кърпата от ръката му и започна да попива кръвта, като му шепнеше трескаво:
— Иън ми разказа какво се е случило, но аз все още не разбирам…
Тейлър хвана ръката й и погали лицето й. Повдигна го към своето и се вгледа замислено в красивите й очи.
— Ти се оказа права. Има неколцина сред нашите войници, които смятат, че всички противници трябва да бъдат избивани до крак. Снощи наш патрул се натъкнал на група ранени южняци и довел пленниците в лагера. Тази сутрин реших да проверя как са. Не можех да повярвам, че сред нашите войници има такива хора, но явно тази война е много жестока. При капитан Ейърс има доста фанатици и знаех кого трябва да наблюдавам. — Вдигна ръце. — Да посегнеш на толкова безпомощен човек е равносилно на хладнокръвно убийство. Те се паникьосаха и се опитаха да ме застрелят.
— Ти щеше да си в правото си да стреляш в самоотбрана.
— Благодаря, но не. Изкушението бе голямо, но нямам никакво желание да отговарям пред военния съд по обвинение в убийство. Струва ми се, че строших няколко кости и достатъчно ясно показах на всички какви са правилата тук. Освен това провинилите се ще бъдат арестувани и преместени оттук.
— Но погледни тази рана на гърдите си! Трябва да бъде зашита.
— А, сега разбирам загрижеността ти. Просто искаш да забиеш иглата в мен!
— Тейлър, говоря сериозно.
— Аз също.
— Правя отлични шевове. А ако се боиш от мен, в лагера има достатъчно морфин!
Той я потупа по бузата.
— Никакъв морфин и никакви шевове за такава малка драскотина, а и със сигурност сега не е моментът. През времето, което ми остава да съм тук, искам да бъда в пълно съзнание и да владея чувствата си.
Тя се изчерви и сведе очи, но отново настоя:
— Тейлър, раната наистина трябва да бъде зашита. Ако не ми вярваш…
— Но аз ти вярвам — прекъсна я той и Тия усети как сърцето й се изпълни с радост. — Поне за това ти вярвам.
Тя вдигна поглед и очите й гневно блеснаха.
— Е, аз много добре знам как се чувстваш по отношение на останалото. Риса е тук, за да ме държи под око.
— Аз мислех, че Риса ти е приятелка, все пак е жена на братовчед ти Джеръм.
— Да, съпруга на опасен беглец бунтовник.
— Този опасен беглец бунтовник е и мой роднина, Годайва.
— Не ме наричай така! — прошепна младата жена и внимателно докосна раната. — Не бива да се отнасяте толкова лекомислено към раната си, полковник Дъглас, защото може да се окажете жертва на инфекция. А нищо чудно да прерасне и в гангрена.