— Всичко ще бъде наред. — Той отново хвана ръката й. — Вземи каквото ти е нужно от доктор Брайър и се върни в палатката, а аз ще се измия от калта. Върви.
Тя се изправи и побърза да изпълни молбата му — раната наистина трябваше да се зашие. На връщане към лагера внезапно я спря капитан Ейърс.
— Госпожо Дъглас, искам само да знаете, че много съжалявам. Повечето войници никога няма да се опитат да убият ранен враг; те много добре знаят, че също могат да бъдат пленени от противника. Трябва да ми повярвате. Не знаех, че сред хората ми има способни на такава отвратителна постъпка. Не намразвайте всички северняци заради жестокостта на неколцина мъже, които са преживели прекалено много сражения.
— Няма, сър — побърза да го увери Тия, смутена от начина, по който Ейърс я наблюдаваше. Запита се дали някой ден той ще разбере, че тя е жената, която бе изненадал при онзи поток. — Извинете ме, моля, трябва да се погрижа за съпруга си.
Тя взе каквото й трябваше от болничната палатка и забърза към тяхната. Тейлър вече се бе върнал. Панталоните и косата му бяха мокри. Беше се измил от прахта и кръвта, но раната на гърдите му още кървеше.
Седеше на походната маса с бутилка уиски в ръка. Отпи голяма глътка и я попита:
— Готова ли си?
Тия кимна и приближи към него с конци и игла в ръка. Той я погледна изпитателно и й подаде бутилката.
— Ти трябва да пиеш, за да изтърпиш болката, а не аз. Нали искаш шевът да бъде малък и хубав?
Той се усмихна.
— Подадох ти уиски, за да промиеш раната с него — обясни Тейлър и сам изля от течността върху гърдите си. Потрепери от болка, но стисна зъби. Тя измъкна бутилката от ръцете му, коленичи до него и започна да шие. Работеше колкото можеше по-бързо и сръчно, а когато свърши, завърза внимателно края на конеца и вдигна поглед към него. Без да откъсва очи от нея, Тейлър отпи още една голяма глътка.
— Справи се много добре.
— Болеше ли?
— А ти искаше ли да боли?
— Аз първа те попитах. Болеше ли?
— Не много. Разочарована ли си?
— Не съвсем, макар че малко повече болка може да те накара в бъдеще да бъдеш по-внимателен.
Той я потупа по бузата.
— Аз бях внимателен. Много добре знаех какво правя. Освен това смятах, че ти ще бъдеш доволна, когато този въпрос се уреди.
— Доволна съм. — Тя сведе очи. — Натъжих се, когато узнах, че страданията на един безпомощен мъж са се увеличили. Наистина съм ти благодарна.
— Не е нужно да си ми благодарна, Тия. Не го направих заради теб, а защото смятам, че така е правилно.
Тя се отдръпна от него и се изправи. Той улови един кичур от косата й и без да й причинява болка, я придърпа към себе си. Тия отново коленичи пред него, а той хвана брадичката й, за да срещне очите й.
— Не го направих заради теб, но ще се чувствам щастлив, ако си доволна от постъпката ми.
— Защо трябваше да им позволяваш да те нападат?
— Защото бях ядосан. Исках да ги нараня заради онова, което са направили. Аз мога да прострелям летяща муха и Бог ми е свидетел, но в тази война има много, които ще се изправят срещу мен, ако се стигне до военен съд. Да си призная честно, исках да забия юмрука си в лицето на единия от войниците и го направих. — Поколеба се, без да сваля поглед от нея. Пръстите му галеха нежно косата й. — Тия, всичко стана заради Гили.
— Какво? — Тя усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Хората й, тези, които искаше толкова отчаяно да защити, бяха заловени.
— Твоят приятел, един от младежите, който беше с теб, когато се срещнахме за пръв път.
Тия понечи да се изправи.
— Трябва да отида при него! Трябва да видя с какво мога да му помогна.
Той й попречи да стане и поклати глава.
— Полковник Брайър наистина е добър човек и е един от най-способните хирурзи, с които съм имал удоволствието да работя. Знам, че ще направи всичко необходимо, а и Сесилия е с него. Риса им помага за останалите ранени. Знам, че искаш да го видиш, и по-късно това ще стане, но точно сега присъствието ти в болничната палатка не е необходимо.
— Но…
— Имам нужда от теб тук.
Тя кимна и леко потръпна. Ръцете й лежаха отпуснати върху бедрата му, беше толкова близо до него и двамата разговаряха почти като истински съпруг и съпруга.
— Тейлър…
— Той беше един от мъжете, които ти се опита да защитиш, играейки ролята на Годайва, и така попадна тук, нали?
— Тейлър, не съм играла нарочно никаква роля.
— И така, ти дойде тук и сега сме женени, уловени в капана на една лъжа, от която се оказа, че няма никаква полза. Въпреки всичко твоите ранени са били заловени от янките.
— Сега вече знаеш, че това, което чух да си говорят войниците, е истина! Нямах избор, Тейлър.